Моментът, в който Дънстан млъкна, беше тежък и тържествен. Точно тогава всички присъстващи с изненада забелязаха ездач, който се стрелна между дърветата и стигна до мястото, където се бяха събрали. Той скочи от коня и бързо си проправи път през тълпата до Брена.
— Годеникът ти пристигна! — беше останал почти без дъх. — Връщах се от Ейнджълсий и минах край тях.
— Как разбра, че това е той? — неспокойно запита Брена. Тя не беше подготвена за такива новини, не точно сега, когато се сбогуваше с баща си.
— Кой друг би могъл да бъде? — каза мъжът. — Това бяха много мъже, всичките едри и русокоси. Сигурен съм, че са точно хората, които очакваме.
Из тълпата се разнесоха тревожни гласове, но Брена мислеше единствено за трудното положение, в което се беше оказала.
— Защо точно сега? — отправи тя въпрос към небесата.
Лини я прегърна.
— Няма нищо, мила моя. — След това се обърна към мъжа и го попита дали са далеч.
— От другата страна на гората — каза той и посочи на северозапад. — На около миля от тук.
— Много добре — каза Лини. — Значи ще можем да ги приемем в къщата. Вие, хора, се върнете в селото. Не трябва да се страхувате от тези викинги. Те идват с мир.
Когато се прибра в къщата, Брена закрачи нервно из голямата гостна, Фергюс седеше разтревожен с останалите членове на семейството. Той носеше известна отговорност за пристигането на викингите и нямаше търпение да ги посрещне както трябва. Беше прекарал немалко време на вражеска територия, докато открие клана Хаардрад. Беше го приел старейшината на рода и двамата дадоха дума, че всичко ще стане така, както е било уговорено. След смъртта на лорд Ангъс младоженката ставаше наследничка на голямо богатство, защото сега и земята, и къщата бяха нейни, а това означаваше, че са и на съпруга й. Викингите наистина щяха да останат много доволни.
— Брена, скъпа, по-добре ще бъде, ако си облечеш робата — каза Лини.
— Не!
— Брена, не можеш да посрещнеш съпруга си по този начин. Какво ще си помисли той?
— Казах не — рязко отвърна Брена и продължи нервно да обикаля из стаята.
Корделия гледаше заварената си сестра самодоволно, защото знаеше какво най-много измъчва Брена в този момент.
Младото момиче не знаеше дали годеникът й няма да поиска да се оженят, преди да отплуват. Значи това можеше да се случи още тази вечер или на утрешния ден. Това означаваше, че й предстои първата брачна нощ, а Брена изпитваше ужас от това, което я очакваше. Корделия едва се сдържаше да не се разсмее на глас. През първата нощ Брена ще изпита болка и благодарение на сестра си ще мисли, че това винаги ще е така. Какво сладко отмъщение! Само ако можеше да присъства на тази гледка!
Брена също мислеше за това. Тя не беше готова за семеен живот и никога нямаше да бъде. Не беше свикнала да понася болка, без да може да отмъсти. Ще се бори! Какво щеше да се случи, ако убиеше съпруга си, че изисква правата си?
Тогава тя самата щеше да загине.
Такива мисли се въртяха в главата й, когато първият голям камък удари външната врата. Всички извикаха от изненада. Въпросителни погледи се срещаха объркани, но когато от двора долетя задавен плач, последван от удар по вратата, Брена се втурна към прозореца и не повярва на това, което видя.
— Божичко, те нападат!
Един слуга лежеше обезглавен на пътеката за конюшните, а дворът гъмжеше от викинги, техните мечове, брадви и копия. Двама мъже правеха катапулт. Трети камък удари вратата. В подножието на хълма черни кълбета дим се издигаха към небето. Селото гореше. Брена се обърна към присъстващите в стаята. Уиндъм също беше там и тя му отправи поглед, пълен с упрек.
— По този начин ли викингите идват, за да вземат със себе си булката?
Уиндъм мълчеше и Фергюс неуверено произнесе:
— Не е възможно това да са викингите, които очакваме.
— Тогава виж и кажи дали са те, или са някои други! — заповяда му Брена.
— Успокой се, Брена — каза Лини, въпреки че собственият й глас издаваше вътрешно безпокойство.
Фергюс отиде до прозореца и веднага разпозна високия вожд на рода Хаардрад. Анселм беше застанал пред мъжете си и издаваше заповеди.
— Не е възможно! — извика Фергюс, обръщайки се към изплашените хора в стаята. — Той даде честната си дума!
Поредният камък, ударил вратата, подтикна Брена към действия:
— Уиндъм, с нас ли си, или ще се присъединиш към измамните си сънародници? Трябва да знам това, преди да съм обърнала гърба си към теб.