ГЛАВА СЕДМА
Селището изглеждаше много примитивно. На около една четвърт миля от фиорда се намираше голяма дървена къща без прозорци, а около нея имаше по-малки къщурки и навеси за добитък. Извън селото имаше други къщи, разпръснати на разстояние една от друга.
Няколко жени и деца, придружени от цяла орда кучета, дойдоха на брега да посрещнат мъжете. Други останаха да ги чакат в голямата къща. Завързаха Брена и останалите пленнички за китките и ги свалиха на брега. Двама мъже ги заведоха в една от малките колиби.
Всички погледи се насочиха към нежната фигура в черно, която стъпваше гордо и внушаваше респект с присъствието си. Останалите пленнички вървяха бавно и отпуснато. След като затвориха вратата на колибата, останаха на тъмно.
— И сега какво? — проплака Енид.
— Ако знаех какво ме очаква, нямаше да съм толкова изплашена — обади се друго момиче.
— Сигурно скоро ще разберем — сопна се Корделия. — Тази тъмнина е непоносима. Видяхте ли, че всичките им къщи са без прозорци? Да не би тези смели викинги да се страхуват от светлината?
— Много на север сме, Дела — отвърна Лини. — Вероятно тук става много по-студено от която и да е мразовита зима при нас. Прозорците, без значение колко добре са уплътнени, биха пропускали студа.
— Имаш отговор за всичко — саркастично просъска Корделия. — Каква ще бъде тогава съдбата ни занапред, Лини? Какво ще стане с нас?
Лини въздъхна уморено. Тя стоеше в средата на стаята близо до Брена. Нямаше сили да им каже, че сега не са нищо повече, от обикновени робини. Нямаше защо да плаши допълнително момичетата с нещо, в което самата тя не беше съвсем сигурна.
— Дела, ти сама каза, че скоро всички ще знаем — отговори накрая Лини.
Брена все още мълчеше, напълно неспособна да предложи някаква сигурност. Тя също можеше да си представи по-нататъшната им съдба, но съзнанието й отказваше да приеме такова бъдеще. Вбесена, че не успя да ги предпази, когато най-много се нуждаеха от нея, тя не продумваше. Какво би могла да направи със завързани ръце и без оръжие? Мъжете бяха издевателствали над тях, но тя не бе успяла да предотврати и това.
Фактът, че нея не я бяха докосвали, я успокояваше донякъде. Единственото обяснение, което си даваше, беше, че я пазят за сватбата. Но тя по-скоро би умряла, отколкото да се ожени за викинг. Единственото, което искаше, беше отмъщение и все някога щеше да го изпълни.
Разтовариха кораба. Прибраха златото, пуснаха добитъка на пасището и се събраха в голямата къща на шумно празненство. Огромен глиган беше опечен на шиш. Роби приготвяха различни видове ястия.
Мъжете се разположиха на дългите маси и се заеха с пресушаването на огромни количества медовина. Други се обзалагаха кой ще изпие повече. Големият, приличащ на трон, стол, заемащ челно място на масата, беше празен, но никой не се смущаваше от отсъствието на Анселм.
В банята котел с вода вреше на огъня. Пушек и пара се смесваха и дразнеха очите. Огромна вана, в която спокойно можеха да влязат петима души, беше разположена в средата на помещението. С чаша медовина в ръката, Анселм разпускаше тялото си в горещата вода.
Красива млада робиня разтриваше гърба му. Първородният му син Хю стоеше върху пейка, опряна на стената.
— Сигурен ли си, че няма да ме придружиш? — сърдито попита Анселм. — По дяволите това ритуално къпане, на което майка ти толкова държи. По друго време не бих имал нищо против, но тя знае колко съм нетърпелив да отида и въпреки това ме накара, да дойда първо тук.
— Не само с теб е така, татко — отвърна Хю с усмивка. — Тя прави същото с мен и с Гарик, когато се завръщаме от сражение. Мисли, че сме изцапани с кръвта на враговете си и колкото може по-бързо трябва да се пречистим.
— Каквато и да е причината, Локи ми се присмива в този момент. Не знам защо се съгласявам с това нещо.
Хю се разсмя от сърце и сините му очи весело заблестяха.
— Неведнъж си казвал, че жена ти управлява къщата, а ти морето.
— Това е вярно. Жена ми си присвои повече права, отколкото съм й дал. Но стига за това. Гарик завърна ли се?
— Не.
Анселм се намръщи. Последния път, когато по-малкият му син не се завърна преди зимата, беше пленен от християните. Но тогава той беше на поход срещу противника. Миналата пролет Гарик отплава, за да опита късмета си в търговията, така че поне докато не дойде зимата, Анселм нямаше от какво да се страхува.
— А Феърфакс, къде е той?
— На лов за китове — кратко отвърна Хю.
— Кога замина?
— Преди седмица.
— Значи ще се върне скоро.