Въпреки че самият той не беше фермер, позволяваше на робите му да отглеждат разни култури, така че върху масата му ежедневно имаше лук, грах, ръжен хляб и ечемик.
Огден беше прекарал една седмица в този дом, преди Гарик да отпътува на изток. Гостоприемството му беше толкова щедро, колкото и това на баща му. Имаше изобилие от храна и пиене, а освен това и момиче, което да стопля леглото му в тази студена къща.
Огден харесваше Гарик и реши, че младият мъж нямаше нужда от подаръка, който баща му правеше. Това момиче само щеше да пречи на Гарик, тя беше истинско въплъщение на рогатия и може би щеше да му пререже гърлото, докато той спеше. Тя щеше да бъде в тежест както на Гарик, така и на стопанството му.
Външната врата беше отворена, за да влиза лятната топлина.
Времето вече застудяваше и това беше знак, че предстоят дълги зимни нощи.
— Ярмил! — провикна се Огден, когато влезе в коридора, влачейки след себе си Брена.
— Огден! — изненаданото възклицание дойде от едно помещение в дъното на коридора.
Това място беше преградено преди време с набързо издигната стена, тъй като на стари години Улрик не можеше да понася пушека от готвенето и беше заповядал това да се прави зад стената.
Други също бяха опитвали да направят това, но се отказваха, тъй като огънят топлеше.
Ярмил излезе от помещението. Беше облечена в светлосиня ленена рокля, а сламенорусата й коса беше вдигната на кок, обрамчен с пандела.
— Не знаех, че Анселм се е завърнал.
— Днес — отвърна Огден, — и сега празнуват.
— Наистина! — учуди се жената.
Красавица на млади години, сега на около петдесет, на Ярмил не й беше останало почти нищо от красотата. Това беше чудно, защото тя не беше водила труден живот.
— Всичко мина успешно, нали?
Огден измърмори и отпусна хватката на Брена.
— Както винаги. За всички имаше плячка, освен това взехме и робини. Един от нашите беше убит, да се слави името му! Раниха брат ми леко.
Огден не обясни как се беше случило това.
— Надявам се, че Анселм ще му даде една от пленничките, а друга ще даде на вдовицата на убития.
— А тази? — попита Ярмил, посочвайки Брена, която стоеше гордо изправената катраненочерните й коси се бяха разпилели свободно по раменете й. — На теб ли я даде?
Огден поклати глава.
— Тя е за Гарик. Това е момичето, за което щеше да се жени.
Всички знаеха за това.
— Лейди Брена? Значи Анселм спази обещанието си.
На въпросителния поглед на викинга тя обясни:
— Бях там, когато този глупак, техният пратеник, си замина. Спомням си думите, които Анселм каза тогава: „Предлага ни се булка. Гарик ще я получи, но без да има сватба. Булка без съпружески права — това ми харесва. Но не мисля, че ще се хареса на Гарик.“
— Защо? Тя изглежда доста хубава. Облечена в нещо по-подходящо, би била истинска красавица.
— Може би. Но красотата, не е достатъчна, за да прикрие омразата й.
Ярмил се приближи до момичето, за да го огледа по-отблизо, но Брена наведе глава, като дори не я удостои с поглед.
Ярмил се намръщи.
— Наистина е упорита.
— Още нещо. Има вид на човек, който се готви да бяга и без съмнение при първия удобен случай ще се опита да го направи. Освен това се бие много умело, така че внимавай с нея.
— Какво трябва да направя?
Огден вдигна рамене.
— Аз изпълних това, което Елоиз ми каза. Доведох момичето. Сега тя е под твое ръководство до връщането на Гарик.
— Нямам нужда от нея — ядосано отвърна Ярмил. — Когато Гарик тръгна, той взе почти всичките си роби, за да ги продаде, и тук остави само няколко, с които да поддържаме тази къща-айсберг. А сега ти ми водиш още някой, който трябва да бъде много внимателно наблюдаван.
— Елоиз каза да не третираш момичето като робиня, докато не се върне Гарик и сам не реши как да се отнася към нея. Тя ще дойде след седмица тук, за да се увери лично как се чувства момичето.
— Елоиз ще дойде тук? — Ярмил се усмихна. — Трябва да е доста загрижена за момичето, за да реши да дойде тук, когато Гарик го няма.
Огден знаеше, че двете жени не се обичаха. И двете имаха синове от Анселм.
— Аз изпълних задачата си. Ще дойдеш ли с мен на празника? Анселм те кани.
Сините очи на Ярмил заблестяха радостно.
— Ще дойда.
Тя отиде до стълбите и извика:
— Яни, ела тук.
Само след миг се появи дребна млада жена, облечена в груба вълнена дреха.
— Яни, вземи това момиче със себе си, измий я, нахрани я и нека легне в стаята на господаря. По-късно ще реша къде да бъде за постоянно.