Няколко лъча от коридора се промъкнаха в стаята. Гарик отиде до голямата врата отсреща. От нея се излизаше на каменна тераса.
Пред очите му се разкри величествена гледка. Засенчен, фиордът се беше разпрострял под него. От запад синееше океанът, а върховете на планините се извисяваха от изток. Но най-зашеметяваща беше картината ниско на хоризонта, където в оранжеви огньове се къпеше дискът на слънцето.
Гарик прекара доста време на терасата, докато отново почувства колко изтощен беше. Остави отворена тази врата, за да се изпълва стаята със светлина, и отиде да затвори другата врата, преди да си легне. И изведнъж върху хермелиновата покривка на леглото забеляза една фигура. Момиче, което се беше свило на топка и затова изглеждаше още по-малко върху голямото легло. Той спря. Дългата й черна коса се беше разпиляла върху белия хермелин на леглото му. Беше облечена в груба вълнена рокля и това правеше трудна за отгатване възрастта й.
Гарик не чувстваше любопитство, а яд, че не може да ползва леглото си сега, когато най-много се нуждаеше от него. Той се обърна и излезе от стаята. Отиде право при Ярмил. Влезе, без да чука, и разтърсвайки я грубо, изтръгна жената от прегръдките на съня.
Ярмил с мъка отвори очи и се взря във високата фигура, изправена до малкото й легло. Лицето му беше на тъмно, но тя го позна.
— Гарик! Ти си се върнал!
— Както виждаш — сухо отвърна той, а гласът му трепереше от яд. — И откривам, че ти безобразно си превишила правата си!
— Аз! За какво говориш? — попита тя възмутено, издърпвайки избродираната покривка до брадичката си. — Обвиняваш ме без причина.
Гарик смръщи чело.
— С какво право даваш спалнята ми на гости, когато стаята, предназначена за тази цел, стои празна?
— Гостенин? — Трябваше й малко време и когато се сети за какво става въпрос, тя се засмя.
— Тя не е твоя гостенка.
Гарик губеше търпение.
— Обясни ми, Ярмил, но по-кратко. Кое е това момиче в леглото ми?
— Тя е твоя. Майка ти ми заповяда да се грижа за нея, ето защо тя не е при останалите жени. А аз знаех, че когато се завърнеш, ще имаш нужда от гостната. Реших, че няма да имаш нищо против да разделите с нея стаята ти.
Гарик ядно отговори, без да се интересува кой би могъл да го чуе.
— Първо, имам нещо против! Второ, какво означава това, че е моя?
Ярмил не беше свикнала да го вижда толкова ядосан. Не трябваше да забравя омразата му към жените!
— Това лято баща ти нападна Британските острови и се завърна с много богатства и седем пленнички. Това момиче е една от тях и баща ти даде тази на теб. Тя е дъщеря на лорд и щеше да ти бъде съпруга.
— Съпруга! — избухна той.
— Така си мислеха само тя и нейните хора — прибави Ярмил бързо. — Анселм ги излъга, като по този начин улесни нападението си. Това е дълга история и аз съм сигурна, че Анселм ще се радва да ти я разкаже.
— Какво му е на момичето, че брат ми не я е взел? — попита Гарик, защото знаеше, че брат му винаги вземаше за себе си най-младите и най-красивите, тъй като баща му вече не правеше това.
— Момичето е дяволски подарък. Трябва да си в немилост пред баща си, за да ти даде такъв дар. Казаха ми, че е боец и е жадна за кръв.
— Без съмнение е и грозна, заради това Хю не я е взел за себе си.
Защо баща му беше дал такова момиче?
Гарик въздъхна. Беше прекалено уморен, за да спори.
— Тя спи, така че засега можеш да я оставиш там. Но на сутринта ще я преместиш някъде, не ме интересува къде.
— Тя ще се опита да избяга. Не мога да я оставя при другите жени, защото те са постоянно на работа. За нея ще бъде много лесно да се измъкне от там.
— По дяволите, жено! Казах, че не ме интересува какво ще правиш с нея, но тя не може да остане в моята стая!
С тези думи Гарик напусна стаята и се върна в своята.
Студеният бриз разпиля косата на Брена върху бузите й и я накара да се събуди. Тя сънено премигна срещу светлината, която изпълваше стаята, и си каза, че най-после е утро. Изглеждаше, като че ли само преди няколко часа я бяха освободили от въжетата и предупредили да не напуска стаята. Тя предполагаше, че пред вратата имаше някой, който да я пази, но това нямаше значение. Все още нямаше сили, за да избяга. Тялото й трябваше да укрепне след принудителния престой. Знаеше, че не е в състояние да посрещне непознатото. Първо трябваше да си възвърне силите и след това да обмисли възможностите за бягство.
Тя стана и затвори двете врати, оставяйки стаята в пълна тъмнина, след това отново си легна. Беше почти заспала, когато чу висок глас ядосано да отговаря нещо. Веднага след това вратата се отвори и в стаята влезе един много висок млад мъж.