Пълната луна подаваше месестото си лице през една пролука в облаците, оглеждайки се в реката. Бернум блестеше като лъскава змия, виеща се из сърцето на Колнора. Множество складове не ѝ позволяваха да се изкачи от коритото, заспали в студената зимна нощ. Отдалечен от жилищните райони, търговският окръг бе пуст по това време. Заскрежени лампи във формата на лебеди плуваха по протежението на моста Лангдън, потопили висулките в сияние. Отново заваля сняг. Снежинките се мятаха из въздуха, понесени от вихрите на реката. Бернум ревеше като ненаситен звяр.
Ройс стоеше в сенките на северния край на моста. Напук на студа, бе плувнал в пот. Зад него Салдур и Модина стояха мълчаливо, ръцете им вързани зад гърба. Не им бе запушвал устите — не се налагаше. Бе им изтъкнал няколко причини да пазят тишина.
Да измъкне Салдур от затворническата кула бе лесна работа. Бившият регент не се бе противил, подчинявайки се тихо на всяка прошепната заповед. Това бе разочаровало Ройс, надявал се да възникне оправдание за респектирането на този си пленник. С Модина нещата бяха различни. За нея изпитваше искрено съжаление. Просто не му оставаше избор. Бе стиснал врата ѝ с най-леката възможна сила, за да я зашемети безболезнено. Бе сигурен, че се е свестила с ужасно главоболие, но иначе невредима.
Крадецът изучаваше складовете от другата страна на моста. Единият имаше четирилистна детелина. Това бе мястото, където уби любимата на Мерик — по времето, когато и тримата работеха за Черния диамант като наемни убийци. Гробът на Джейд. Притесняваше го посланието, което Мерик отправяше с този си избор на местоположение.
Хвърляйки още един поглед и преценявайки положението на луната, Ройс запали фенер и пристъпи на улицата. Два напрегнати мига по-късно на другия край на моста също изгря светлина. Мерик беше там. Гуен също беше с него.
Жива е!
Сърцето на Ройс подскочи. Облекчението се смеси с тревога. Тя беше толкова близо, ала не достатъчно. Други не се виждаха — Диамантите липсваха. Ройс очакваше членовете на гилдията да го заобиколят още при влизането му в града. Или Мерик бе уредил нещата, или те бяха решили, че не искат да имат нищо общо с тази транзакция.
— Покажи ги — гласът на Мерик долетя през ледения въздух.
Ройс направи знак и пленниците му пристъпиха до него от сенките.
— Заради това ще удвоя наградата ти, Мариус — викна Салдур. — Ще станеш маркиз на Меленгар. Ще… — проплака болезнено, защото Ройс бе прокарал Алвърстоун по рамото му. Сияещото острие проряза робата и облиза кожата на регента.
— Да не забравихме споразумението? — сопна се Ройс.
Погледна към Модина, която стоеше притихнала. Императрицата не показваше гняв, страх или озлобление. Не се бореше. Просто изчакваше.
— Прати ги — нареди Мерик.
— Не тичай, Салдур — рече Ройс. — Крачките ти да съвпадат с тези на Гуен. Бива ме да хвърлям кинжал, а ти ще си в обсега ми до средата на моста. Прекосиш ли я преди нея, това ще е последната крачка в живота ти.
Пленниците пристъпиха едновременно с Гуен. Тя носеше тежко вълнено наметало и ботуши, които не ѝ принадлежаха. По бузите ѝ се стичаха сълзи. Ръцете ѝ бяха вързани зад гърба и не можеше да отмести увисналата разчорлена коса или да отпуши уста. Тримата вървяха болезнено бавно.
За Ройс светът се сведе до тримата заложници на моста. Пленниците се разминаха, споглеждайки се само за миг. Вятърът задуха по-силно, развявайки косата ѝ. Сърцето на Ройс щеше да се пръсне, когато тя затича. Вече не се интересуваше за останалите. Салдур можеше да владее и цял Елан. На него му стигаше Гуен. Щяха да идат в Авемпарта — да потеглят още тази нощ. Колата вече бе натоварена с провизии и запрегната със силни коне. Щеше да я отведе там, където никой нямаше да може да я докосне. Най-сетне щеше да има място, което да нарече свой дом — и живот, достоен за живеене. Всяка нощ щеше да спи с Гуен в обятията си, знаейки, че никога няма да я остави. Заедно щяха да се разхождат из полето, без на Ройс да се налага да се оглежда през рамо. Щяха да си имат деца, които той щеше да наблюдава как растат. Щеше да се задоволи да остарее рамо до рамо с Гуен.
Той търчеше към нея. Не помнеше да е заповядал на краката си да се раздвижат, а ето че те го носеха напред. Ройс разтвори ръце, за да я прегърне. Внезапно очите ѝ се разтвориха широко, сетне клепачите се притиснаха мъчително. Тя се вцепени и се изви, когато върхът на стрелата цъфна в предната част на тялото ѝ. Кръвта изплиска Ройс.
Тя падна.
— Гуен! — изрева той.
Строполи се на колене и я обърна, за да могат да се виждат. Около нея бързо се разпростираше локва тъмна кръв, напоила снега. Притисна я в ръцете си, притисна я към себе си и махна косата от лицето ѝ. С треперещи ръце разкъса вървите. Махна запушалката, която бе подгизнала с кръв.