— Трябва да сме благодарни на тъмницата, че не си особено тежка — каза Модина през ръкава. Стигнаха долния етаж и заедно изтичаха навън. Щом императрицата се появи, Амилия я прегърна силно.
— В сградата има още хора — обяви сър Бректън. — В онзи прозорец открая.
— Помощ! — проплака Салдур. — Помогнете ми!
Неколцина погледнаха към Ариста, но тя не помръдна.
— Помогнете ми! — изпищя той.
Принцесата отстъпи назад, за да погледне по-добре. Старецът плачеше. По лицето му бе изписан ужас.
— Ариста! — примоли се той, виждайки я. — В името на Новрон… помогни ми, дете.
— Срамота — викна тя в отговор, — че Хилфред не е тук да те спаси.
Разнесе се ново гръмко пращене и очите на Салдур се изпълниха с паника. Сграбчи перваза и се вкопчи в него, когато подът под нозете му изчезна. Пръстите му поддадоха. С предсмъртен писък, Морис Салдур, бивш епископ на нифронската църква, сърегент и архитект на Новата империя, изчезна сред пламъците.
Ейдриън се бе привел над моста и оглеждаше реката. Очите му се задържаха на мястото, където тялото бе изчезнало във водата. Повей на вятъра развя познато наметало изпод моста.
Сърцето му заби по-бързо при вида на четири пръста, вкопчили се под свода. Уви крака около стълба и се надвеси още повече. Малко не му достигаше. Ройс се беше хванал за моста с лявата си ръка, а краката му се поклащаха над реката.
— Ройс! — викна Ейдриън.
Партньорът му не вдигна глава.
— Ройс… по дяволите, погледни ме!
Ройс продължаваше да се взира в шумящите води, а вятърът развяваше наметалото му като пречупените криле на птица.
— Ройс, не мога да те стигна! — викна Ейдриън, протягайки ръка към приятеля си. — Трябва да ми помогнеш. Протегни другата си ръка, за да мога да те издърпам.
Пауза.
— Мерик е мъртъв — тихо каза Ройс.
— Зная.
— Гуен е мъртва.
Ейдриън се поколеба.
— Да.
— Аз… изгорих Модина жива.
— По дяволите, Ройс, това няма значение! Моля те, погледни ме.
Бавно, Ройс издигна глава. Качулката му се отметна, по бузите му се стичаха сълзи. Не погледна Ейдриън в очите.
— Не го прави! — викна приятелят му.
— Вече… нищо не ми е останало — промърмори Ройс, вятърът едва не задигнал и тези му думи. — Не…
— Ройс, чуй ме. Трябва да продължиш. Не се пускай. Да не си посмял да се пуснеш. Чуваш ли ме? Слушаш ли ме, Ройс Мелбърн? Не се отказвай, Ройс. Моля те… подай ми ръка. Дай ми ръката си!
Ройс рязко повдигна глава. Очите му намериха Ейдриън и в тях имаше любопитно пламъче.
— Какво… какво каза?
— Казах, че не мога да те стигна. Трябва да ми помогнеш.
Ейдриън протегна ръка.
Ройс прибра Алвърстоун в ножницата и се залюля. Инерцията тласна десницата му нагоре. Партньорът му го хвана и го издърпа на моста.
Речник на имена, места и термини
Аврин: централна и най-силна от четирите Апеладорнски нации, разположена между Трент и Делгос.
Адуайт: рицар и поет, автор на „Песента на Берингър“.
Адълайн: кралица на Олбърн, съпруга на крал Арманд; синове: Рудолф и Хектор; дъщеря: Беатрис.
Акуеста: столица на бившето кралство Уоррик, понастоящем седалище на Новата империя.
Албърт Уинслоу: виконт, използван от Ририя за свръзка с благородниците.
Алвърстоун: кинжалът на Ройс.
Амилия: дъщеря на майстор на карети от Тарин дол, секретарка на Модина.
Амитър: втората съпруга на крал Урит, сестра на Андроус, убита от империалистите.
Ана: камериерка на императрица Модина.
Андроус Билът: вицекрал на Ратибор, убил крал Урит, кралица Амитър и децата им.
Апеладорн: четирите човешки нации: Трент, Аврин, Делгос и Калис.
Ариста Есендън: сестра на Олрик, дъщеря на Амрат, принцеса и посланик на Меленгар, водач на Ратиборското въстание, бивш временен кмет на Ратибор, затворена в Акуеста след опит да освободи Дигън Гаунт; Вещицата от Меленгар.
Аркадиус Винтариус Латимър: професор по магия в университета Шеридън.
Арманд, крал: владетелят на Олбърн; синове: Рудолф и Хектор; дъщеря: Беатрис.
Арчибалд „Арчи“ Белънтайн: граф на Чадуик, комуто била обещана провинция Меленгар в замяна на верността към Новата империя; влюбен в императрица Модина, командващ сър Бректън.