Херцогинята отслаби прегръдката.
— Бедничката. Позволи ме да те погледна.
Взе ръцете на Амилия и ги вдигна.
— Колко си прекрасна. Но, скъпа, кажи ми, че е ден за пране, а твоите прислужнички изостават. Не, не си прави труда. Убедена съм, че е тъкмо това. И все пак, надявам се нямаш нищо против Лоис, моята кроячка, да ти спретне нещо. Обожавам да давам подаръци, пък и фестивалът наближава. Като те гледам, няма да отнеме нито много плат, нито много време. Лоис ще бъде развълнувана.
Лейди Женвиев хвана Амилия под ръка и я поведе по коридора.
— Ти си същинско съкровище. Но аз виждам, че се отнасят зле с теб. Какво да очаква човек, когато мъже като Етелред и Салдур движат нещата. Ала аз съм тук и всичко вече ще се подреди.
Свиха покрай ъгъл и Амилия се удиви от уменията ѝ да говори толкова бързо, без привидно да си поема дъх.
— О! Влюбих се в поканата, която ми изпрати, и да, зная, че е била твое дело. Всичко това е било твое дело, нали? Накарали са те да планираш цялата сватба. Нищо чудно, че си така заета. Колко безчувствено. Колко жестоко! Но не се притеснявай. Както казах, тук съм, за да ти помогна. Ръководила съм много сватби, всички станаха превъзходни. Имаш нужда от опитен планьор — чародей. Аристократите очакваме показност и поразителност, мразим да бъдем разочаровани. Тъй като това е сватбата на императрицата, тя трябва да бъде по-голяма, по-грандиозна и по-удивителна от всичко досега. Нищо по-малко няма да е достатъчно.
Тя внезапно спря, взирайки се в Амилия.
— Имаш ли гълъби? Трябва да имаш, непременно трябва!
Амилия понечи да отговори, но тревогата отдавна вече бе напуснала лицето на херцогинята. Лейди Женвиев отново закрачи, теглейки секретарката.
— О, не искам да те плаша, скъпа. Все още има предостатъчно време, с подходящата помощ, разбира се. Сега съм тук. Модина ще бъде възхитена от това, което ще постигнем заедно. Просто ще я остави безмълвна.
— Аз…
— Колко бели коне си уредила? Недостатъчно, убедена съм. Не се притеснявай, всичко ще се подреди, ще видиш. И като стана дума за коне, настоявам да ме придружиш на лова със соколи. Не бих могла да понеса да яздиш с другиго. Ще се влюбиш в Леополд — той е тих, също като теб, но е истинска тиквичка. Знаеш какво имам предвид, нали? Не изглежда да е така — но няма значение. Двамата ще си допаднете. Имаш ли птица?
— Птица? — съумя да вмъкне Амилия.
— Ще ти позволя да използваш Убийцата. Тя е от личните ми ястреби.
— Но…
— Никакви притеснения, миличка. От теб не се иска нищо. Птицата върши цялата работа. Ти само си седиш на коня и изглеждаш красива — което и ще правиш, след като Лоис приключи новата ти рокля. Синьото ще е добър цвят, ще подхожда на очите ти. Предполагам ще трябва да се погрижим и за кон. Не може да се препъваш из снега и да си развалиш роклята, нали така? Зная, че Салдур изобщо не се сеща за подобни неща. Назначава те за секретарка на императрицата, ала осъзнава ли нуждата от облекло? Кон? Бижута?
Херцогинята пак спря, все така притиснала ръката ѝ като преса за сайдер.
— О, миличка, едва сега осъзнах, че ти нямаш никакви бижута. Не се срамувай, разбирам те напълно. Ото е великолепен бижутер. За едно трепване на клепача може да направи сапфирена огърлица. Няма ли това да изглежда зашеметяващо с новата ти рокля? Слава на Марибор, че доведох цялата си свита. Бог ми е свидетел, че местните занаятчии не могат да изпълнят поръчките ми. То като си помислиш, кой ли би могъл?
Тя се изсмя, а Амилия се зачуди колко ли още щеше да продължи това.
Ново дръпване и се понесоха отново.
— Натрапвам се, нали? Такава съм. Нищо не мога да сторя. Още преди години съпругът ми престана да се опитва да ме превръща в подобаваща жена. Естествено, сега той разбира, че именно моята жизнерадост го привлича. „Нито миг скука или спокойствие“, така казва той. И като стана дума за мъже, избрала ли си рицар, който да носи твоя знак на турнира?
— Н-не.
— Не си? Но, мила, рицарите просто обожават да се сражават за млади красавици. Бас държа, че си ги влудила, карайки ги да чакат тъй дълго.
Настъпи пауза, която Амилия запълни с думите:
— Не знаех, че се предполага да го сторя.
— Ха-ха! — лейди Женвиев се изсмя възторжено. — Ти си истинско чудо, скъпа. Просто великолепно! Етелред ми каза, че си отскоро благородничка — издигната от самия Марибор. Не е ли това великолепно? Избраникът на Марибор се грижи за Неговия Наследник. Удивително!