След пореден завой се озова в западното крило, където група слугини се пръснаха пред тях като гълъби пред карета.
— Ти си жива легенда, мила Амилия. Всеки рицар в кралството би се вързал на фльонга да получи знака ти. Няма да има по-желана от императрицата дама, но нея никой не би се осмелил да попита, за да не си навлече гнева на Етелред. Все пак до сватбата не остава много време! Никой не би искал да си спечели враг в лицето на новия император. Това те прави галеницата на фестивала. Може да се спреш върху всеки подходящ ерген. Херцози, принцове, графове и барони горят от надежда да привлекат вниманието ти или да спечелят честта да седят до теб на трапезата след турнира.
— Не възнамерявах да посетя нито едно от тези събития — рече Амилия.
Самата идея за преследващи я благородници бе стряскаща. Куртоазната любов може и да бе достойна и романтична за принцеси и графини, но никой аристократ не се отнасяше нежно към жена от простолюдието. Слугините, хванали окото на някой благородник — рицар или крал — биваха обладавани насила. Самата Амилия никога не бе нападана, но многократно бе бърсала сълзи и превързвала рани. Макар че сега пред името си носеше титлата лейди, всички бяха наясно с произхода ѝ, а Амилия се страхуваше, че една хартиена титла ще е слаба защита срещу някой лъстив благородник.
— Глупости, трябва да присъстваш на пиршествата. Пък и е твое задължение. Отсъствието ти може да предизвика истински бунт! Не искаш да предизвикаш смут в оставащите до сватбата седмици, нали?
— Ах, не, разбира се…
— Добре, значи това е решено. Сега просто трябва да си избереш някого. Имаш ли си фаворит?
— Никого от тях не познавам.
— Никого? Божичко, скъпа! Затворена ли те държат? Какво ще кажеш за сър Елгар или сър Муртас? Принц Рудолф също ще участва, той е отличен избор с обещаващо бъдеще. Разбира се, не бива да пропускаме и сър Бректън. От него по-добър кандидат няма да намериш. Зная, че му се носи репутация на малко скован. Истина е. Но след победата си над Меленгар той е настоящият герой — и е наистина шеметен! — херцогинята пошава с вежди. — Да, Бректън би бил идеалният избор. Дамите от няколко двора му се умилкват.
Сянка на притеснение премина по лицето на лейди Женвиев.
— Хм, това ни отвежда до уместен въпрос. Ще трябва да внимаваш. Макар определено да си обект на обожание от страна на всеки рицар, също така си и обект на завист от страна на всяка дама.
Херцогинята обви тлъсто ръчище край врата на Амилия, придърпвайки я към себе си, като че щеше да прошепне в ухото ѝ, обаче не понижи глас.
— Довери ми се, тези жени са опасни. За тях куртоазната любов не е игра. Ти си още неопитна в политиката, затова ти го казвам за твое добро. Те са дъщерите на крале, херцози и графове, свикнали са да получават исканото. Всички те знаят откъде произхождаш. Убедена съм, че много от тях са пратили шпиони да проучват семейството ти, опитвайки се да изкопаят някаква мръсотия. А ако не успеят да намерят нищо, повярвай ми, ще си измислят.
Лейди Женвиев я отведе покрай пореден ъгъл, този път към северния страничен вход и нагоре по стълбите към третия етаж.
— Не разбирам какво имаш предвид.
— Много е просто, скъпа. От една страна мислят, че заради произхода ти ще е лесно да те унижат. Но същевременно ти не си правила никакви опити да го скриеш, което обезсмисля усилията им. Трудно е да унизиш някого с нещо, от което той не се срамува, не е ли така? Въпреки това трябва да игнорираш всички хапливи подмятания. Може да чуеш обиди по свой адрес, неща като „свинепаска“ и прочие. Което, естествено, ти не си. Трябва да помниш, че си дъщерята на майстор на карети — и то превъзходен при това. Ами че абсолютно всеки с поне малко важност отива при него. Всички искат да се возят в карета, изработена от бащата на Мариборската Избраница.
— Знаеш за баща ми? Семейството ми? Те добре ли са? — Амилия спря тъй рязко, че херцогинята направи още четири крачки, преди да разбере, че крачи сама.
Амилия дълго се бе страхувала, че семейството ѝ е умряло от глад или болест. Бяха имали тъй малко. Две години по-рано беше напуснала дома си, за да намали гладните усти с една, възнамерявайки да изпраща пари вкъщи, но не бе предвидила Едит Мон.
Главната прислужница бе обявила старите дрехи на Амилия за неподходящи, настоявайки слугинята да си плати за новите. Амилия бе принудена да заплати за новото облекло от надницата си. Счупените или нащърбени чинии също се удържаха. А в първите няколко месеца такива имаше много. Едит винаги изнамираше нещо, с което да държи Амилия в безпаричие. Накрая започна да я глобява за неподчинение или лошо поведение, продължавайки да я държи заборчняла.