Нимбус преценяващо огледа одеждите на Ейдриън.
— Но сега се намирате в двореца, противопоставяйки се на по-висока класа… главорези. Силната ръка и гръмкият глас не ще бъдат достатъчни. Трябва да впечатлите рицарите, които искате да сплашите; дамите, чието благоразположение искате да получите; лордовете, които желаете да впечатлите — и хората от простолюдието, които ще скандират името ви по време на съревнованието. Последната група е изключително важна, тъй като ще повиши статуса ви сред останалите.
— Опитният в битка рицар може да оцелее, но само владеещият изкуството на убеждаването печели кралската дъщеря и се оттегля в огромно имение. Най-успешните рицари получават по няколко феодални владения и в годините на своя залез по нищо не отстъпват на някой граф.
Нимбус снижи глас:
— Регент Салдур спомена, че може да сте малко нескопосан — менторът поспря за миг. — Очевидно с вас можем да се съгласим, че не съм бил подведен. Ще трябва да поработим върху маниерите ви. За момента възнамерявам да компенсирам това с одеждите. С блясъка ще заслепим всички и те няма да видят мръсотията по лицето ви.
Ейдриън посегна да докосне буза.
— Това беше метафора — уведоми го Нимбус. — Макар че сега като ви гледам, една баня няма да се отрази зле.
— Баня? Навън е такъв студ. Ти трябваше да оправиш вида ми, не да ме убиеш.
— Вероятно за вас ще бъде изненада да узнаете, че в цивилизованото общество се къпем вътре с гореща вода. Дори може да ви хареса.
Обръщайки се към момчето, Нимбус нареди:
— Ренуик, бягай да донесеш ваната, вземи и хора с кофи. Ще ни трябва четка, сапун, масла и… о, да — ножици.
Хлапето отърча и скоро се върна начело на цяла армия момчета, които носеха дървена вана. Отново изчезнаха и при следващата си поява носеха кофи с гореща вода. След напълването на ваната всички момчета излязоха. Само Ренуик остана край вратата, готов да изпълнява последващи поръчки.
— Наясно ли сте с основните принципи на къпането? Или желаете да ви инструктирам?
Ейдриън се намръщи.
— Смятам, че ще се справя — рече, отпускайки се във водата. Ваната преля и по пода се посипа пяна. Боецът сгърчи лице. — Съжалявам.
Нимбус не каза нищо и се извърна, за да му предостави уединение.
Горещата вана бе превъзходна. Несъмнено бяха предоставили на Ейдриън вътрешна стая, защото прозорци нямаше. Имаше само легло, два дървени стола и скромна маса. Камина нямаше и в стаята беше мразовито. В краен случай можеше да подири топлината на камината във всекидневната в края на коридора, където имаше килими и дъски за шах, но въпреки студа Ейдриън предпочиташе да остане изолиран в собствената си стая. Тъй като не се бе стоплял от дни, боецът се отпусна колкото се може по-дълбоко.
— Тези ваши ли са? — попита Нимбус, забелязвайки оръжията на Ейдриън в ъгъла на стаята.
— Да. И зная, че са мръсни и захабени също като мен.
Нимбус с видима почит повдигна големия меч, все още прикачен към кожения ремък. Обръщайки го предпазливо, прокара пръсти по дръжката и петата.
— Много е стар — рече почти на себе си. — Ала ножницата е сбъркана.
— Мислех, че си царедворец. Какво разбираш от мечове?
— Ще научите, че в двора има множество оръжия. Оцеляването във вихрушката на политиката налага да прецениш правилно другия по малкото, което той разкрива.
Ейдриън сви рамене:
— Същото е и в битка.
— Дворът е битка — рече Нимбус. — Само оръжията и уменията са различни.
— И как би ме преценил?
— Регент Салдур ми каза, че произходът ви е напълно конфиденциален, а разгласяването на каквото и да било би довело до моята — не особено безболезнена — гибел. Единствено ми предостави информацията, че наскоро сте били посветен в рицарски сан. Въздържа се от коментари спрямо вашия произход. Само спомена, че ви липсва изтънченост и ми нареди да се уверя, че ще се впишете във фестивалните мероприятия.
Ейдриън не сваляше очи от наставника.
— Не отговори на въпроса.
Нимбус му се усмихна.
— Наистина искате да знаете? Не си играете с мен?
Ейдриън кимна.
Менторът се обърна към пажа.
— Ренуик?
— Да, сър?
— Донеси на сър Ейдриън чаша вино от стюарда в кухнята.
— Във всекидневната има вино, сър, там е по-близо.