Нимбус го изгледа строго.
— Искам малко уединение, Ренуик.
— О, разбирам. Веднага, сър.
— Много добре — рече Нимбус, след като момчето си отиде. Той присви устни и неколкократно ги потупа с показалец, преди да продължи. — Истината е, че вие не сте рицар. Дори не сте служили като сквайър, грум или паж. Съмнявам се, че сте прекарвали повече от няколко минути в някой замък. Но — и това е важното — наистина сте благороден.
Ейдриън спря да се разтрива.
— И какво те кара да мислиш така?
— Не знаехте къде е гардеробът, никога не сте се къпали през зимата, стиснахте ми ръката и се извинихте за разляната вода. Това със сигурност не е поведението на рицар, от малък възпитан да се смята за превъзхождащ останалите.
Ейдриън подуши ароматизирания сапун и го захвърли.
— Най-издайническо бе самото ръкостискане. Протегнахте ръка в небрежен поздрав. Нямаше цел, задна мисъл, несигурност. Нямаше също така и несигурност заради това, че ви превъзхождам със своите маниери и одежди. Колко странно, като се има предвид знанието ми, че не сте отгледан като благородник — Нимбус погледна към меча, положен върху леглото. — Предава се по наследство, нали?
Отпушвайки бутилка масло, Ейдриън го определи за поносимо и капна малко върху четката.
— Получих го от татко.
Менторът прокара ръка по ножницата.
— Това е забележително оръжие — рицарски меч — потъмняло от времето и употреба. Не го използвате така често, колкото останалите. Другите два меча са просто инструменти, но това — това е нещо друго, нещо почитано. То се таи в незначителна ножница, скрито в одежди, които не му принадлежат. Този меч принадлежи на друга ера. Той е част от величествения свят, когато рицарите са били различни, по-въздигнати — по-добродетелни. Почива в тази фалшива ножница, защото истинската е била изгубена или може би очаква дело да бъде завършено. Копнее за онзи миг, в който ще засияе с целия си блясък. Когато се пресекат мечта и орис, тогава и само тогава ще открие предназначението си. Когато се изправи пред достойната кауза — онова единствено присъщо му предизвикателство, за което е бил изкован — ще намери мир в огъня на сражението. Този меч копнее за деня, в който ще спаси кралството и завоюва дамата.
Ейдриън се взираше в него, без да осъзнава, че си е изпуснал четката.
Нимбус не показа да е видял реакцията му и седна на ръба на леглото с доволна усмивка.
— Докато все още разполагам с вниманието ви, ще пристъпим ли към задачата, която ми бе възложена?
Ейдриън кимна.
— За да ми помогнете да преценя откъде да започнем, ще ми кажете ли какво знаете за кавалерството?
— Това е рицарски код на поведение — отвърна Ейдриън, опипвайки дъното на ваната за изгубената четка.
— Ами да, прав сте. Какво знаете за принципите му?
— Бъди достоен, бъди смел — такива неща.
— „Такива неща“? О, опасявам се, че ще трябва да започнем от самото начало. Умолявам ви да внимавате и също така да не забравяте да си изтриете стъпалата.
Ейдриън се намръщи, но повдигна крак.
— Рицарските добродетели водят началото си от етика, наследена от оригиналната империя. Тези добродетели са осем на брой. Първата е вещината. Тя е най-лесната за постигане, тъй като означава умело владеене на оръжие. Това може да бъде постигнато чрез практика и наблюдение. Съдейки по състоянието на вашите оръжия, приемам, че познавате из основи тази добродетел?
— Справям се.
Нимбус кимна.
— Отлично. Следва храбростта, една от най-важните добродетели. Но тя не се свежда единствено до втурване срещу превъзхождащи по численост орди. Може да приеме много форми. Например храбростта да избереш живота пред смъртта, особено когато това означава мъчителен живот. Или поемането на необоснован риск, защото дадена кауза е прекалено благородна, за да бъде изоставена. Храброст може да бъде открита дори в хвърлянето на оръжие — ако това означава оцеляването на нещо, прекалено ценно, за да бъде изгубено.
— Третата добродетел е честността. За да притежава чест, човек първо трябва да бъде честен към мъжете, жените, децата, великите и нищожните, добрите и злодейците, ала най-вече към себе си. Рицарят не се оправдава.
Ейдриън с усилие се съсредоточи върху миенето на краката си.
— Целостта е добродетел, която лежи върху лоялност и чест. Да притежаваш цялост често означава да се придържаш към даден принцип. Лоялността е белегът на добрия рицар. Но също така може да означава защитаването на онези в нужда, които не могат да го сторят сами. Един рицар винаги трябва да се бори за доброто на своя крал — на трето място, на второ — за благото на своето кралство. Но правдата неотменимо стои на първото място.