Нимбус изсумтя.
— Тук са, защото са чули, че е била поръчана вана. Искали са да видят белезите ви. Тъй като не са знаели нищо за вас, дойдоха да видят дали имате някакви пресни рани, от които биха могли да се възползват на турнира. Също така се опитват да ви сплашат, тъй като един къпещ се определено е в неизгодна позиция. Сплашването често може да реши дадено съревнование още преди началото му.
Сър Елгар сграбчи Нимбус за туниката и го повдигна.
— Бъбриво копеленце, а? — тъкмо вдигаше юмрук, когато подгизнала кърпа изплющя върху лицето му.
— Извинявай. Елгар беше, нали? — попита Ейдриън. — Просто приключих с подсушаването на задника си и забелязах някакво петънце на лицето ти.
Елгар захвърли кърпата и изтегли меча. С две крачки прекоси разстоянието до Ейдриън, който стоеше гол и невъзмутим, дори когато рицарят насочи острието към гърлото му.
— Храбър негодник, трябва да се признае — рече Елгар. — Но това означава единствено, че ще бъдеш по-лесна мишена над оградата. Добре ще е да запазиш водата. Ще имаш нужда от нея, след като те запратя в калта.
Прибирайки меча си, той изведе приятелите си навън, като едва не пометоха Ренуик, стоящ пред вратата с бокал вино.
— Добре ли си? — попита Ейдриън, вземайки си нова кърпа.
— Да, разбира се — отвърна Нимбус с неспокоен глас. Приглади туниката си.
— Виното ви, сър — обърна се Ренуик към Ейдриън.
Нимбус взе чашата и я изпразни.
— Както казвах, реалността може да се окаже съвсем различна.
Глава 9
Уиндското абатство
Ройс стоеше до прозореца на спалнята, гледаше как Гуен спи и си мислеше за тяхното бъдеще. Пропъди мисълта и потисна желанието да се усмихне. Самата представа можеше да предизвика бедствие. Боговете — ако съществуваха — мразеха щастието. Затова той се обърна и се загледа в градината.
Бурята от предната нощ бе покрила всичко в девственобяло. Единственото изключение правеха самотни стъпки, отвеждащи от спалното помещение към каменна пейка, където се бе свила една позната фигура в монашеско расо. Беше сам, ала по движенията на ръцете му и поклащането на главата можеше да се види, че оживено разговаря с някого. Край монаха имаше дръвче. Посаждането му бе първото нещо, което Майрън стори след завръщането си в абатството. Сега то се издигаше гордо на осем фута над земята, ала беше тъй крехко, че тежестта на снега го превиваше. Ройс знаеше, че огъващите се на вятъра дървета са много жилави, но се зачуди дали тежестта можеше да бъде понасяна. В крайна сметка всичко притежаваше своята точка на пречупване. Като че прочел мислите му, Майрън се изправи и леко разтърси дървото. Трябваше да се приближи непосредствено до него, за да стори това, при което по-голямата част от снега се посипа по главата му. Дървото отново се изправи, а облекчено от тежестта, вече изглеждаше по-познато. Майрън се върна на мястото си и продължи разговора. Ройс знаеше, че монахът разговаря не с дръвчето, а със своя приятел от детинство, който е погребан там.
— Станал си рано — промърмори откъм леглото Гуен. Под юргана виждаше нежните извивки на кръста и бедрото ѝ. — След снощи смятах, че ще спиш до късно.
— Легнахме си рано.
— Но не спахме — пошегува се тя.
— Беше по-добре от сън. Пък и тук ставането след зората си е успиване. Майрън вече е навън.
— Прави го, за да говори на спокойствие — тя се усмихна и подканващо отметна завивките. — Не е ли студено при прозореца?
— Влияеш ми лошо — рече той, лягайки и вземайки я в обятията си. Възхити се от мекотата на кожата ѝ. Тя ги зави и отпусна глава на гърдите му.
Спалнята им бе една от по-големите стаи за гости — три пъти по-голяма от монашеска килия. Гуен, напуснала Медфорд седмица преди инвазията на Бректън, бе уредила да донесе всичко със себе си, дори леглото с балдахин, килимите и гоблените. Оглеждайки стаята, Ройс лесно можеше да си представи, че се намира на улица Капризна. Чувстваше се у дома, но не заради мебелировката. Нуждаеше се само от Гуен.
— Развалям ли те? — игриво запита тя.
— Да.
Пръстите му галеха голото ѝ рамо и проследиха линиите на татуировката.
— При последното пътуване с Ейдриън отидохме до Калис… в джунглите. Отседнахме в тенкинско село, където срещнах забележителна жена.
— Така ли? И красива ли беше?
— Да, много.
— Тенкинските жени могат да бъдат изключително привлекателни.
— Да, така е. А тази имаше татуировка, която…
— Ейдриън откри ли наследника?