Новото Уиндско абатство бе почти приключено. Повечето наблюдатели не биха открили различия с версията отпреди пожара, ала за Майрън нещата не стояха така. Прозорците, вратите, бюрата и леглата бяха същият тип, но бяха различни. Покривът бе точно както си го спомняше — и все пак друг, точно както и хората. Липсваха му братята Гинлин, Хеслон и останалите. Не че Майрън бе нещастен с новото си семейство. Харесваше новия абат, Харкън. Брат Бендълтън бе много добър готвач, а брат Зефир умееше да рисува невероятно и помагаше на Майрън с много от илюстрациите му. Всички бяха чудесни, ала подобно на вратите, прозорците и леглата, не бяха същите.
— Не, за последен път, не! — викна Ройс, влизайки в скрипториума, следван от Магнус.
— Само за един-два дни — молеше се джуджето. — Все ще прежалиш кинжала за толкова време. Искам само да го огледам. Няма да го повредя.
— Остави ме.
Двамата се отправиха към Майрън, лавирайки между бюрата. Такива в стаята имаше дузина, но само онова на Майрън бе редовно използвано.
— О, Ройс, тъкмо приключвах. Но е добре да изчакаш мастилото да изсъхне.
Ройс вдигна картата към светлината, изучавайки я критично в продължение на няколко минути.
Майрън се притесни.
— Нещо не е наред ли?
— Не мога да повярвам как подобни неща просто си седят в главата ти. Невероятно. И казваш, че това е карта на двореца?
— Заглавието гласи „Замъкът в Уоррик“ посочи Майрън.
— Това не е карта — рече Магнус намръщено. Ройс държеше картата извън обсега му.
— Откъде знаеш? — попита крадецът.
— Защото това са строителни планове. Виждат се строителните маркировки.
Ройс смъкна пергамента и Магнус посочи:
— Виждаш ли, тук строителят е отбелязал колко камък ще е необходим.
Ройс погледна към джуджето, сетне към Майрън.
— Така ли е?
Монахът сви рамене:
— Възможно е. Зная само какво съм видял. Нямам представа за значението му.
Крадецът се обърна отново към Магнус.
— Значи познаваш тези символи?
— Разбира се, това е основно инженерство.
— Можеш ли да ми кажеш къде се намира тъмницата?
Джуджето взе схемата и я положи на земята, тъй като бюрата му бяха прекалено високи. С жест поиска свещ и Ройс му донесе. Магнус изучава картата няколко минути, преди да обяви:
— Не. Няма тъмница.
Ройс се навъси.
— В това няма логика. Никога не съм чувал за дворец или замък, в който да няма някакъв затвор.
— Това не е единственото странно нещо — додаде Магнус.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами няма нищо, ама наистина нищо, под земята. Дори изба няма.
— И?
— Не може да натрупаш тонове камъни просто така върху земята. Сградата ще потъне. Дъждът ще я подкопае. Стените ще се срутят.
— Но дворецът е непокътнат — рече Майрън. — Тази схема е от архиви отпреди стотици години.
— В което няма смисъл. Тези планове не показват поддържаща структура. Никакви стълбове, никакви колони. Няма нищо, което да поддържа това място. Поне нищо начертано тук.
— Което означава?
— Не съм сигурен, но ако трябва да предположа, вероятно е построено над нещо друго. Може да са използвали съществуващи основи.
— Знаейки това и гледайки тези планове… би ли могъл да ми кажеш къде се намира тъмницата, ако беше там?
— Разбира се. Просто трябва да разбера върху какво е разположено и да се вслушам добре в земята наоколо. В крайна сметка намерих тунела до Авемпарта.
— Добре тогава, стягай багажа. Идваш с мен в Акуеста.
— Ами кинжала?
— Обещах да ти го завещая след смъртта си.
— Не мога да чакам дотогава.
— Не се притеснявай. Изглежда няма да ти се наложи да чакаш дълго — Ройс се обърна към Майрън. — Благодаря ти за помощта.
— Ройс? — спря го монахът.
— Да?
Майрън изчака Магнус да излезе.
— Мога ли да те запитам нещо за госпожица ДеЛанси?
Крадецът повдигна вежда.
— Нещо не е наред? Да не би абатът да е разстроен от присъствието на момичетата?
— О, не, нищо подобно. Те всички са чудесни. Хубаво е да имаме и сестри. А госпожица ДеЛанси има прекрасен глас.
— Прекрасен глас?
— Абатът ни държи разделени от жените, така че не ги виждаме много. Те се хранят по различно време и спят в отделни спални, но абатът ги е поканил да се присъединяват към нас на вечерня. Няколко от тях идват, сред които и госпожица ДеЛанси. Тя винаги пристига с покрито лице. Тиха е, но понякога я чувам да шепне молитви. Всяка служба започва с химн и тя се присъединява. Пее тихо, но аз мога да я чуя. Има невероятен глас, пленителен, красив и тъжен като песента на славей.