Съсредоточен да намери масата си и в комбинация с бъбрежа в стаята, той не ѝ обърна внимание.
— Грубо е да игнорираш дама, когато тя се обръща към теб — рече мъж. Гласът му бе остър и невъзможен за подминаване.
Ейдриън се обърна и видя мъж и жена да го гледат втренчено. Бяха млади и очевидно близнаци, тъй като и двамата имаха руси коси и блестящи сини очи.
— Също е и опасно — продължи мъжът, — когато тя е принцеса на достойно кралство от Аврин.
— А… извинете… — поде Ейдриън, но мъжът го пресече.
— Ето какво било. Причината за обидата е, че рицарят няма език! Ти си рицар, нали? Моля те, кажи ми, че си такъв. Кажи ми, че си бил прост фермер, когото някой пиян лорд шеговито е посветил, задето си прогонил катерица от имението му. Не бих понесъл да се окажеш поредния незаконен син на херцог или граф, изпълзял от пивницата в търсене на истинско благородство.
— Остави човека да говори — каза дамата. — Със сигурност той страда от болест, която лишава ума му от възможността да формира думите правилно. С това не бива да се подиграваш, мили братко. Може би е причинено от страданията на бойното поле. Чувала съм, че поставените в устата камъчета помагат. Ще желаете ли, сър?
— Нямам нужда от камъчета, благодаря ви — хладно отвърна Ейдриън.
— Е, със сигурност се нуждаете от нещо. Очевидно сте болен, иначе защо ще ме загърбвате така? Или се наслаждавате да нанасяте обида на една дама, чието единствено прегрешение е да се поинтересува от името ви?
— Аз не исках… тоест, не ви…
— Ох, пак започва — рече тя състрадателно. — Моля те, прати някой слуга веднага да донесе камъчета.
— Осмелявам се да кажа — заговори брат ѝ, — че не разполагаме с време за камъчета. Може би просто би могъл да засмуче една-две шишарки. Това ще помогне ли според теб?
— Той няма говорен дефект — приближи се с широка усмивка сър Муртас, забил пръст в колана си.
— Нима? — едновременно запитаха принцът и принцесата.
— Не, просто е невеж. Има си свой ментор. Когато за пръв път срещнах сър Ейдриън — тъй му е името, впрочем — той беше в средата на урок по къпане. Можете ли да си представите? Бедният дръвник не знае дори как да се измие.
— О, това вече е притеснително — принцесата започна да си вее със сгъваемо ветрило.
— Наистина. Толкова беше объркан, че запрати кърпата си по сър Елгар!
— Значи грубото поведение му е присъщо? — попита тя.
— Слушайте, аз… — заговори Ейдриън, но отново бе отрязан.
— Внимавай, Беатрис — каза Муртас. — Раздразваш го. Може да те олигави или да те заплюе. Какъвто е недодялан, кой знае на какви низости е способен? Готов съм да се обзаложа, че следва напикаване.
Ейдриън правеше крачка към Муртас, когато видя Нимбус бързо да крачи към тях.
— Принцеса Беатрис, принц Рудолф, сър Муртас, великолепно прекарване на Зимния фестивал!
Те се обърнаха към наставника, който бе разперил широко ръце — и също толкова широко разтеглил крайчетата на усмивката си.
— Виждам, че сте се запознали с нашия бележит гост — сър Ейдриън. Убеден съм, че е твърде скромен да разкаже историята за скорошното си ръкополагане на бойното поле. Срамота, тъй като историята е изключителна и увлекателна. Принц Рудолф, за вас зная със сигурност, че ще ѝ се насладите. След това можете да разкажете за някое от своите сражения. О, простете, забравих, вие не сте виждали истинска битка, нали?
Принцът се вцепени.
— Ами вие, сър Муртас, извинете недобрата ми памет, моля ви, кажете ни — къде бяхте вие, когато армиите на императрицата се сражаваха за живота си? Със сигурност можете да разкажете за множеството интересни случки, преживени от вас, докато другите достолепни рицари са отдавали живота си за честта на Нейно Високопреосвещенство?
Муртас отвори уста, но Нимбус бе по-бърз. Обръщайки се към жената, той продължи.
— И, милейди, искам да ви уверя, че не е трябвало да се обиждате от поведението на сър Ейдриън. Няма нищо чудно в неговото игнориране. Защото, както той добре знае — и всички ние — никоя дама не би заговорила първа непознат мъж — както някоя долна проститутка се предлага на улицата.
Тримата онемели се взираха в наставника.
— Ако все още търсите мястото си, сър Ейдриън, то е насам — менторът го повлече със себе си. — Още веднъж, възхитителен празник на всички!
Нимбус го насочи към един стол в края на масата, до този момент останал незает.
— Еха — удивено рече Ейдриън. — Току-що нарече онези мъже страхливци, а принцесата курва.
— Да — отвърна той. — Но го сторих много учтиво — смигна. — Сега, моля ви, опитайте се да не се забърквате в неприятности. Стойте тук и се усмихвайте. Аз трябва да вървя.