— Надявате се? — този глас бе познат. Ройс разпозна По, помощник-готвачът от „Изумрудената буря“. Отне му миг, но сетне Ройс разбра. — Какво искате да кажете… Почакайте. Той тук ли е? Откъде знаете?
— Ти също, По.
— Не и ако той е тук. Ще имате нужда от защита.
— Ако той ме искаше мъртъв, вече щях да лежа в локва кръв. Така че мога да предположа, че ме иска жив. Но при теб нещата стоят различно. Съмнявам се да е знаел, че ще бъдеш тук. Сега, след като знае, че работиш за мен, единственото нещо, което те държи жив, е неговият превъзхождащ интерес за разговор с мен, изместил прерязването на гърлото ти на заден план.
— Нека се опита. Мисля…
— По, остави мисленето на мен. И не го изкушавай така. С него шега не бива. Повярвай ми, би те убил без затруднения. Зная. Работил съм с него. Специализирахме се в убийства, а той е по-добър от мен — особено в импровизираните убийства, а в момента ти си много изкусителна мишена. Сега се махай. Изчезни за малко, за да бъдеш в безопасност.
— Какво те кара да мислиш, че той знае за присъствието ми? — запита По.
— В момента е във всекидневната и ни слуша. Седи в синия фотьойл с гръб към стената и ме чака да се присъединя към него. Убеден съм, че си е налял от виното Монтмърси, което бях оставил в килера за него, в кристална чаша. Държи я в лявата си ръка, за да може да изтегли кинжала си веднага при нужда, без да оставя първо чашата. Мрази да разлива това вино. Сега го върти в чашата, оставяйки го да диша. И макар да е тук от известно време, още не го е опитал. Няма да отпие, докато аз не седна срещу него — докато и аз не отпия.
— Подозира, че виното е отровно?
— Не, още не го е опитал, защото… ами, защото би било неучтиво. За мен ще е налял чаша сайдер, тъй като знае, че вече не пия вино.
— А откъде знаете всичко това?
— Защото го познавам, точно както познавам и теб. Точно сега се бориш с подтика да отидеш в стаята и да провериш правотата ми. Недей. Никога няма да излезеш оттам, а аз не искам да цапам новия си килим. Сега върви. Ще се свържа с теб, когато имам нужда.
— Убеден ли сте? Да, зная, глупав въпрос.
Вратата се отвори, сетне се затвори, навън отекнаха стъпки.
Настъпи пауза, сетне засия светлина. Мерик Мариус влезе в тъмната стая, понесъл свещ.
— Надявам се не възразяваш. Бих предпочел аз също да те виждам.
Мерик запали четирите стенни свещника, сетне с ръжен разръчка въглените. Един дълъг миг ги наблюдава, сетне окачи ръжена край камината, настанявайки се срещу Ройс, до чашата сайдер.
— За старите приятели? — предложи Мерик, вдигайки питието си.
— За старите приятели — съгласи се Ройс и двамата отпиха.
Мерик бе облечен в дълго до коленете палто от червено кадифе, изящно избродирана жилетка и ослепителна бяла риза с жабо.
— Добре се справяш — забеляза Ройс.
— Не мога да се оплача. Вече съм Магистрат на Колнора. Предполагам си чул?
— Не бях. Баща ти би се гордял.
— Той казваше, че няма да го постигна. Помниш ли? Каза, че умът щял да ми докара проблеми — Мерик отпи отново. — Предполагам си ядосан за Тур Дел Фур.
— Прекали.
— Зная. Съжалявам за това. Вие бяхте единствените, които можеха да се справят. Ако можех да намеря друг… — Мерик кръстоса крака и погледна над чашата си към Ройс. — Не си тук да ме убиеш, така че приемам, че посещението ти е свързано с Ейдриън.
— Това твоя работа ли е? Тази сделка?
Мерик поклати глава.
— Всъщност идеята беше на Гай. Искаха да убедят Ейдриън да убие Бректън срещу пари и титла. Аз само предложих коректния бонус.
— Разклащат под носа му Гаунт? — попита Ройс.
Мерик кимна:
— Както и Вещицата от Меленгар.
— Ариста? Кога са я заловили?
— Преди няколко месеца. Тя и нейният телохранител се опитаха да освободят Гаунт. Той умря, а тя бе заловена.
Ройс отпи нова глътка вино и постави чашата, преди да запита:
— Ще убият Ейдриън, нали?
— Да. Регентите знаят, че не могат да го пуснат. Когато свърши работата, ще го арестуват за убийството на Бректън, ще го хвърлят в тъмница, за да го екзекутират заедно с Гаунт и Ариста на Зимния фестивал.
— Защо искат смъртта на Бректън?
— Предложиха му Меленгар, за да го отделят от Белънтайн. Но рицарят отказа и те сега се страхуват, че графът на Чадуик ще използва Бректън, за да превземе империята. Изплашени са и чувстват, че могат да го елиминират единствено с боец, познаващ тешлорските дисциплини. Какъвто партньор е полезно да имаш, впрочем — поздравления.