— Заповядайте, сър — рече Ренуик, подавайки купчина плат на Ейдриън.
— Това за какво е? — попита той.
Ренуик го погледна любопитно.
— Подплънка, сър.
— Не му я давай, хлапе — смъмри го Уилбър. — Натъпчи я!
Момчешкото лице почервеня. Пажът започна да затъква широката пролука между стоманата и туниката на Ейдриън.
— Плътно да е! — сопна се ковачът. Взе шепа вата и я натъпка грубо под бронята.
— Това вече е прекалено плътно — оплака се Ейдриън.
Уилбър го изгледа косо.
— Няма да мислите така, когато ви удари копието на сър Муртас. Не искам да бъда обвинен в лошо приготовление, само защото хлапето не си е свършило работата.
— Сър Ейдриън — поде Ренуик, — мислех си… чудех се… ще имате ли нещо против да участвам в съревнованията за оръженосци?
— Не виждам защо не. Бива ли те?
— Не, но просто бих желал да опитам. Сър Молнес не ми позволяваше, за да не съм го бил посрамил.
— Наистина ли си толкова зле?
— Не ми бе позволено да се упражнявам. Сър Молнес ми беше забранил да използвам коня му. Обичаше да казва: „Ездачът гледа на света по определен начин, към който момче като теб не бива да привиква, защото ще си навлече разочарование.“
— Сър Молнес сигурно е много приятен човек — рече Ейдриън.
Ренуик се усмихна неловко и се извърна.
— Гледал съм съревнованията много пъти — изучавал съм ги — и съм яздил, но не съм използвал копие.
— Защо не доведеш коня ми и да те видим?
Ренуик кимна и изтича. Етелред бе предоставил кафяв кавалерийски кон на име Злонамерен. Издръжлив и ловък, главата на коня бе защитена с шанфрон, за да го предпазва от зле насочени копия. Въпреки името си, конят бе добър — силен и агресивен, но не жесток. Не хапеше и не хвърляше къчове. Привързано погали глава в гърдите на боеца.
— Качвай се на борда — рече Ейдриън на момчето, което се ухили и се покатери на седлото. Боецът му подаде тренировъчно копие и щита на зелени и бели квадрати, предоставен от регентите.
— Приведи се напред и дръж копието здраво притиснато към себе си. Притисни го с лакът, за да е по-стабилно. Сега язди в кръг, за да мога да те наблюдавам.
Въпреки първоначалния си ентусиазъм, докато се мъчеше да удържи дългото копие и същевременно да направлява коня, момчето не изглеждаше толкова уверено.
— Стремената трябва да са по-стегнати — рече сър Бректън, приближавайки се на коня си.
Бе яхнал силен бял кон, украсен с елегантно покривало на сини и златни ивици. Облечен в излъскана до блясък броня, под мишницата си държеше шлем с перо. На другата си ръка бе вързал син шал.
— Пожелавам ви късмет — обърна се той към Ейдриън.
— Благодаря.
— Ще се сражавате с Муртас, нали? Той е добър копиеносец. Не го подценявайте — Бректън изучаваше Ейдриън. — Носите лека броня. Много храбро от ваша страна.
Ейдриън сведе поглед, объркан. Никога не беше носил толкова тежки доспехи. Опитът му с копие се ограничаваше до истински бой, където целите рядко бяха рицари. И сега се чувстваше неудобно и скован.
— Усилената броня добавя допълнителна защита на най-вероятните места на попадение. А къде е налакътникът ви?
Ейдриън бе объркан за момент.
— А, тази част ли? Накарах ковачът да я махне. Заради нея не можех да притисна здраво копието.
Бректън се изкикоти.
— Осъзнавате, че тази част е предназначена да пристяга дръжката на копието, нали?
Ейдриън сви рамене.
— Преди не съм участвал в турнир.
— Разбирам — сър Бректън кимна. — Ще се обидите ли, ако предложа съвет?
— Не, слушам ви.
— Дръжте главата издигната. Наведете се напред. Опирайте се в стремената, за да нанесете по-силен удар. Поемайте понесените удари с облегалката на седлото си, за да не бъдете съборен от коня.
— Още веднъж ви благодаря.
— Няма за какво, радвам се, че съм от полза. Ако имате някакви въпроси, с най-голямо удоволствие ще отговоря.
— Наистина? — пакостливо отвърна Ейдриън. — В такъв случай онова на ръката ви нечий знак ли е?
Бректън сведе поглед за миг.
— Това е шалът на лейди Амилия от Тарин дол. За нея яздя този ден — за нея и за нейната чест — погледна към полето. — Изглежда турнирът е на път да започне. Виждам Муртас да заема позиция, а вие сте първи. Нека Марибор направлява ръката на достойния.
Бректън кимна почтително и се отдалечи.
Ренуик се върна и слезе от коня.