Вятърът фучеше край ушите му, докато жребецът набираше скорост. Копитата нанасяха безмилостни удари на меката земя, пръскайки пясък. Муртас атакува, развял черно-бялото си наметало. Конете летяха с пълна сила, разперили ноздри, напрегнали мускули, раздрънкали сбруи.
Прас!
Ейдриън усети как копието му подскача и се разцепва. Стигнал края на алеята, захвърли счупеното копие и дръпна юздите. Бе посрамен от закъснелия си старт и не искаше Муртас отново да го изненада. С намерението първи да вземе следващото копие, той обърна коня си и видя животното на Муртас да препуска без ездач. Преследваха го двама оръженосци и един грум. Ейдриън зърна противника си да лежи по гръб. Притекоха му се на помощ, за да му помогнат да се изправи. Ейдриън се огледа за Ренуик, при което забеляза тълпата. Зрителите бяха оживени, всички бяха на крака, ръкопляскайки и свирейки. Някои дори скандираха името му. Ейдриън предположи, че не очакваха да оцелее първия сблъсък.
Позволи си да се усмихне и тълпата избухна в още по-силни овации.
— Сър! — Ренуик надвика рева, дотичвайки до Ейдриън. — Не си сложихте шлема!
Оръженосецът му подаде шлема с перо.
— Съжалявам — извини се Ейдриън. — Забравих. Не очаквах да започнат толкова бързо.
— Съжалявате? Но… никой не се дуелира без шлем — рече Ренуик с удивено изражение. — Той можеше да ви убие!
Ейдриън погледна през рамо към Муртас, който накуцваше, облегнат на двамина, и сви рамене.
— Оцелях.
— Оцеляхте? Оцеляхте? Та Муртас изобщо не ви докосна, а вие го унищожихте. Това е много повече от обикновено оцеляване. А и го направихте без шлем! Никога не съм виждал подобно нещо. И само как го ударихте! Така го блъснахте от коня, сякаш бе ударил стена. Вие сте удивителен!
— Късметът на новака, предполагам. Приключих за днес, нали?
Ренуик кимна и преглътна няколко пъти.
— Ще участвате във втория тур вдругиден.
— Добре. Какво ще кажеш да видим как ще се справиш с карусела и стълба с мишената? За него трябва да внимаваш особено много. Ако не удариш чисто, торбата ще се завърти и ще те повали от седлото.
— Зная — отвърна Ренуик, но изражението му показваше, че все още е шокиран. Местеше очи ту към Ейдриън, ту към Муртас, ту към ликуващата тълпа.
Амилия никога преди не бе виждала турнир. Докато седеше на трибуните осъзна, че не е напускала двореца повече от година. Наслаждаваше се въпреки студа. Седнала на дебела кадифена възглавница, тя бе увила топъл килим около краката си, а между дланите си стискаше чаша топъл сайдер. Всичко беше толкова красиво. Толкова много пъстри цветове изпълваха инак монотонния зимен свят. Навсякъде около нея привилегированите бяха групирани според ранга. От другата страна на полето се бяха струпали бедните, затворени зад огради. Свеждаха се до сива маса, почти сляла се със снега. Лишени от пейки, те стояха прави в кишата, пристъпвайки от крак на крак с мушнати в ръкавите ръце. И все пак изглеждаха щастливи да присъстват, щастливи да наблюдават спектакъла.
— Стават три счупени копия за принц Рудолф! — изквича херцогинята, аплодирайки ентусиазирано. — Отличен пример за добро имперско забавление. Не че представянето му може да се сравнява с онова на сър Ейдриън. Всички си мислеха, че бедничкият човек е обречен. Още не мога да повярвам, че тръгна без шлем! А какво причини на сър Муртас… Е, със сигурност тазгодишният турнир ще бъде вълнуващ, Амилия, изключително вълнуващ.
Лейди Женвиев дръпна Амилия за ръкава и посочи.
— Виж там. Изваждат златно-синьото знаме. Това са цветовете на сър Бректън. Той е на ред. Да, да, ето го там. И виж — виж на ръката му. Носи твоя шал. Колко вълнуващо! Останалите дами със сигурност точат лиги. О, не поглеждай сега, мила, те всички са вперили очи в теб. Ако очите бяха кинжали… — тя замлъкна, очевидно Амилия трябваше да е разбрала думите ѝ. — Всички виждат завоеванието ти, мила, и те мразят. Колко чудесно.
— Така ли? — попита Амилия, забелязвайки колко много от дамите я гледат. Тя сведе глава и се загледа в скута си. — Не искам да бъда мразена.
— Глупости. Рицарите не са единствените сражаващи се в тези турнири. Всеки идва тук в качеството си на претендент, а победителят може да е само един. Единствената разлика е, че рицарите се сражават денем, а дамите се съревновават на светлината на свещи. Очевидно спечели първия тур, но сега остава да видим дали си завладяла правилния избор, тъй като победата зависи от неговото умение. Бректън ще се сражава с Гилбърт. Това ще е интересен сблъсък. Гилбърт уби човек преди няколко години. Беше инцидент, естествено, но това все пак му предоставя предимство пред опонентите му. Макар да се носят слухове, че преди две нощи си е наранил крака, така че ще видим.