Ариста знаеше, че той казва истината. Не защото можеше непогрешимо да разчита лицето му, което едва съзираше през сплъстените си кичури, а защото Салдур нямаше причина да лъже.
— Какво искаш?
— Две неща. Искам да осъзнаеш, че Новата империя се въздигна и нищо не може да застане на пътя ѝ. Животът ти, Ариста, свърши. Само след седмици ще бъдеш екзекутирана. А мечтите ти вече са мъртви. Трябва да ги погребеш заедно до тъжните гробчета на Хилфред и Емъри.
Ариста се вцепени.
— Изненадана ли си? При превземането на Ратибор научихме всичко за Емъри. Не им върви на мъжете ти. Първо причини неговата смърт, сега и тази на Хилфред. Черните вдовици биха позеленели от завист.
— А второто? — забеляза моментното му объркване. — Каква е втората причина за бъбренето ни?
— А, да. Искам да узная с кого работеше.
— Хилфред — заради което го уби, забрави ли?
Салдур се усмихна и силно я зашлеви през лицето.
Веригите, приковаващи китките на Ариста, издрънчаха и се изпънаха, когато тя се опита да се защити. Няколко мига той се вслушва в тихия ѝ плач, сетне каза:
— Ти си умно момиче — достатъчно, за да си навлечеш неприятности — но не чак толкова. Хилфред можеше да ти помогне да избягаш. Дори може да те е крил през всички онези седмици, в които те издирвахме. Ала не може да те е вкарал в двореца, нито в този затвор. Той умря, носейки униформата на стражник от четвъртия етаж. Някой от персонала трябва да ти е помогнал да се сдобиеш с нея. Искам да знам кой.
— Нямаше друг. Бяхме само аз и Хилфред.
Салдур отново я удари. Ариста проплака, тялото ѝ се затресе във веригите.
— Не смей да ме лъжеш — каза той, отново вдигайки ръка.
Ариста заговори бързо, за да предотврати удара:
— Казах ти. Бях само аз. Постъпих на работа в двореца като камериерка. Откраднах униформата.
— Зная всичко за превъплъщенията ти в чистачката Елла. Но без помощ не би се докопала до униформата. Трябва да е бил някой с авторитет. Трябва да зная кой е предателят. Кажи. Кой ти помагаше?
Когато тя не отговори, той ѝ нанесе още два удара.
Ариста се сви.
— Престани!
— Кажи ми! — изръмжа Салдур.
— Не, ще я нараните! — изтърси тя.
— Нея?
Осъзнавайки грешката си, Ариста прехапа устна.
— Значи е жена. Това значително намалява броя на вероятностите — Салдур си играеше с ключ, окачен на тънка верижка, която въртеше около пръста си. След няколко минути регентът приклекна и постави фенера на земята. — Трябва ми име, а ти ще ми го кажеш. Зная, че си мислиш, че можеш да отнесеш личността ѝ в гроба, но по-добре е да премислиш, независимо дали я пазиш в тайна от лоялност към нея или за да ми се противопоставиш. Може да ти се струва, че няколко седмици не е много време да си държиш езика зад зъбите, ала започнем ли веднъж, ще се молиш за бърза смърт.
Той отметна косата от лицето ѝ.
— Погледни това лице. Не ми вярваш, нали? Все още тъй наивна. Все още си изпълнено с оптимизъм дете. Водила си толкова разглезен живот като принцеса. Нима смяташ, че животът сред простолюдието в Ратибор или миенето на подове тук са те направили силна? Мислиш, че вече няма какво да губиш, че вече си ударила дъното?
Когато я погали по бузата, Ариста се сгърчи.
— По изражението ти виждам, че все още ти е останала гордост и усещане за благородство. Изобщо не осъзнаваш, колко ниско трябва да паднеш. Довери ми се, Ариста, мога да изтръгна смелостта ти и да пречупя духа ти. Не искаш да узнаеш… колко ниско мога да те завлека.
Нежно я погали по косата, сетне сграбчи кичур и силно наведе главата ѝ назад, принуждавайки я да го погледне. Погледът му изучаваше лицето ѝ.
— Все още си чиста, нали? Все още недокосната, заключена в своята кула по много начини. Подозирам, че нито Емъри, нито Хилфред са се осмелили да легнат с принцеса. Може би трябва да започна с това. Ще уведомя пазачите, че могат да… не, изрично ще им заповядам да те насилват. Това ще направи и двама ни изключително популярни. Те ще поемат допълнителни смени, за да могат да те оскверняват ден и нощ.
Салдур пусна косата ѝ, позволявайки на главата ѝ да се отпусне.
— След като ти се наситят и от гордостта ти не е останала и следа, ще пратя главния инквизитор. Убеден съм, че той ще прегърне възможността да пречисти злото от прословутата Вещица от Меленгар.
Регентът се приближи и заговори тихо, поверенчески.