Стаята беше прекалено малка, за да се скрие някой вътре — бяха сами.
— Какво искаш? — попита Ейдриън.
— Мислех, че това е очевидно. Искам да се присъединиш към мен. Ти си на ход.
— Не се интересувам от игри.
— Струва ми се малко самонадеяно да смяташ това за проста игра.
Гласът на Мерик бе парадоксално вледеняващ и приятелски — маниер, който Ейдриън многократно бе виждал преди — у Ройс. Поведението на Мариус го объркваше. Бе свикнал да определя хората по тона, езика на тялото, погледа, но Мерик бе невъзможен за разгадаване. Макар по-голям и по-висок от Ройс, Мариус не беше особено едър. Не изглеждаше като боец, нито носеше някакви оръжия. Ако наистина Мерик беше толкова умен, колкото казваше Ройс, със сигурност знаеше, че Ейдриън можеше да ги убие. Като се има предвид как ги бе манипулирал на борда на „Изумрудената буря“, което беше довело до смъртта на Уесли Белстрад и разрухата на Тур Дел Фур, Мариус трябваше да смята това за твърде вероятно, ала въпреки всичко мъжът не показваше признаци на безпокойство. Това изнервяше Ейдриън, карайки го да чувства, че пропуска нещо.
Ейдриън се настани срещу Мерик и след като хвърли кратък поглед към дъската, премести напред пешка.
Мариус се усмихна с нетърпението на дете, начеващо любимия си десерт. Премести още една пешка, излагайки я на риск. Ейдриън я взе.
— А, значи приемаш дамския ми гамбит — рече Мерик.
— Моля?
— Началните ми ходове. Те се наричат дамски гамбит. Можеш да го приемеш или да го отхвърлиш. Ходът ти показа първото.
— Просто плених пешка — рече Ейдриън.
— Стори и двете. Знаеш ли, че шахматът е наричан още Кралската игра, защото развива стратегията?
Почти без да се замисля, Мерик придвижи напред друга пешка.
Ейдриън не отговори, защото оглеждаше дъската. Баща му го бе учил да играе като малък, за да развие разбирането му за тактика и планиране. Данбъри Блекуотър бе изработил дъска и фигури от метал. Баща му бе най-добрият шахматист в селото и на Ейдриън му бяха нужни години, за да го матира.
— Разбира се, играта има по-обширни импликации — продължи Мариус. — Чувал съм, че епископите изнасяли цели проповеди върху шаха. Прокарват паралел между отделните класи и фигурите, сочейки как те отразяват йерархията, а начинът им на движение съответства на дълга, поставен всекиму от Бог.
Третата пешка на Мариус също бе изложена на риск и Ейдриън взе и нея. Стилът му на игра притесняваше Ейдриън, очакващ повече размишления от негова страна, след като бе изгубил вече две пешки.
— Така че това, което ти кориш като лекомислена и простовата игра, е всъщност огледало на света около нас и нашето движение в него. Например знаеш ли, че пешките не винаги са могли да се движат два квадрата при първия си ход? Тази промяна била резултат от прогреса и отслабването на монархическата сила. Освен това, при достигането на осмия ред пешките били произвеждани в съветници, които са втората по слабост фигура.
— Като говорим за пешки… Не ни се понрави как ни използва в Тур Дел Фур — рече Ейдриън.
Мерик вдигна ръка.
— Ройс вече ме сгълчи относно това.
— Ройс… той е говорил с теб?
Мариус се изкикоти.
— Изненадан си, че съм още жив? Двамата с него имаме… спогодба. За него съм като ето този офицер на дъската. Лесна мишена — и все пак цената би била твърде висока.
— Не разбирам.
— Няма и как.
— Подмами ни да ти помогнем в убийството на стотици невинни хора. Ройс е убивал и за по-малко.
Мерик изглеждаше развеселен.
— Наистина, Ройс обикновено се нуждае от причина да не убива. Но не се залъгвай. Той не е като теб. Невинните жертви — без значение бройката им — не го касаят. Той просто не обича да бъде манипулиран. Не, бих се осмелил да кажа, че само едно убийство го е накарало да чувства угризения, ето защо още съм жив. Ройс усеща, че везните между нас не са изравнени. Чувства, че още ми е длъжник.
Мерик посочи към себе си:
— Мен ли чакаш? Ти си на ход.
Ейдриън реши да бъде по-дръзновен и даде шах с царицата си. Мерик моментално придвижи царя си в безопасност, още преди боецът да е отдръпнал ръката си.
— Докъде бях стигнал? — продължи Мерик Мариус. — А, да, еволюцията на шахмата, променящ се паралелно със света. Преди векове не е имало рокади, а патът се е броял за победа на онзи, който го е причинил. Но най-красноречива е променливата роля на дамата.