— Ариста, чувате ли ме?
Гласът звучеше тъй реален.
— Е-Ейдриън? — прошепна тя тъй слабо, че се страхуваше да не остане нечута.
— Да!
— Какво правиш тук? — думите ѝ излизаха като анемичен полъх.
— Дойдох да ви спася. Само дето не се справям особено добре.
Чу се звук на раздиран плат.
Това беше нелепо. Подобно на всички сънища, едновременно красиво и глупаво.
— Обърках нещата. Провалих се. Съжалявам.
— Не… — дрезгаво заговори тя на съня. — Означава много… че ти… че някой се е опитал.
— Не плачете — каза той.
— Колко остава… до екзекуцията ми?
Дълга пауза.
— Моля те — примоли се тя. — Не мога да търпя повече. Искам да умра.
— Не говорете така! — гласът му отекна в тъмницата. Рязкото избухване изплаши Джаспър. — Никога не казвайте това.
Последва друга дълга пауза. Затворът отново утихна, но Джаспър не се върна.
Кулата се клатеше. Тя погледна под леглото, но не намери четката. Как беше възможно? Всички бяха налице, само първата липсваше. Тя беше най-важната. Трябваше да я намери.
Изправяйки се, случайно улови отражението си в лебедовото огледало. Беше слаба, много слаба. Очите ѝ бяха потънали в черепа като топчета за игра в тесто. Бузите ѝ бяха хлътнали, а устните бяха опънати над костта, разкривайки прогнили зъби. Косата ѝ беше сплъстена и падаща, разкрила плешиви петна върху черепа. Зад нея стоеше майка ѝ, клатейки тъжно глава.
— Мамо, не мога да намеря четката!
— Скоро няма да има значение — нежно отвърна майка ѝ. — Почти свърши.
— Но кулата пада. Всичко се руши, а аз трябва да я намеря. Беше тук. Зная, че беше. Есрахаддон ми каза, че трябва да я намеря. Каза, че е под леглото, обаче я нямаше там. Навсякъде търсих, а времето изтича. Мамо, няма да я намеря навреме, нали? Твърде е късно. Твърде е късно!
Ариста се събуди. Отвори очи, но нямаше светлина, която да подчертае разликата от това действие. Все още лежеше върху камъните. Нямаше кула. Нямаше и четки, а майка ѝ бе отдавна мъртва. Всичко това беше само сън.
— Ейдриън… толкова ме е страх — рече тя на мрака. Нямаше отговор. Той също бе представлявал част от съня ѝ. Сърцето ѝ се сви в тишината.
— Ариста, всичко ще бъде наред — отново чу гласа.
— Ти си сън.
— Не. Тук съм.
Гласът му звучеше напрегнат.
— Какво не е наред? — запита тя.
— Няма нищо.
— Нещо не е наред.
— Просто съм уморен. Стоях до късно и… — изръмжа болезнено.
— Превържете стегнато раните — рече друг глас. Ариста не го разпозна. Беше силен, дълбок, свикнал да командва. — Използвайте крака си за опора.
— Рани? — попита тя.
— Дребна работа. Пазачите просто бяха малко игриви — каза ѝ Ейдриън.
— Лошо ли кървите? — запита другият глас.
— Май го овладях… мисля. Трудно е да се каже в мрака. Леко съм замаян.
Входът към тъмницата се отвори още веднъж и пак отекнаха стъпки.
— Нея в осма — каза пазач.
Вратата на Аристината килия се отвори и светлината на факлата я заслепи. Едва различи лицето на лейди Амилия.
— Осма е заета — викна пазачът.
— А, да, осма ще се освободи утре. Да не ти пука, една нощ ще спят заедно.
Стражникът блъсна секретарката вътре и затръшна вратата, потапяйки ги в мрак.
— Мили Новрон! — проплака Амилия.
Ариста я усети да коленичи край нея, галейки я по косата.
— За Марибор, Елла! Какво са ти сторили?
— Амилия? — викна дълбокият глас.
— Сър Бректън! Да, аз съм!
— Но… защо? — запита рицарят.
— Искаха да накарам Модина да се отрече от вас. Отказах.
— В такъв случай императрицата не знае нищо? Това не е по нейна воля?
— Не, разбира се. Модина никога не би се съгласила на нещо подобно. Всичко това е работа на Салдур и Етелред. Бедната Елла, толкова си слаба и болна. Толкова съжалявам.
Ариста усети пръсти нежно да галят бузата ѝ и осъзна, че дълго време не бе чувала Ейдриън.
— Ейдриън?
Тя зачака. Отговор не последва.
— Ейдриън? — викна отново, този път изпълнена със страх.
— Елла… Ариста, успокой се — рече Амилия.
Стомахът на Ариста се сви, когато тя осъзна колко е важно да чуе гласа му, да узнае, че е жив. Бе ужасена, че няма да го чуе пак.
— Ейд…
— Тук… съм — рече той. Гласът му бе слаб и измъчен.
— Добре ли си? — попита Ариста.
— В общи линии, обаче се унасям.
— Кървенето спря ли? — попита Бректън.
— Да… като че ли.