Нимбус се намести в стола си.
— Част от поддръжниците на Етелред и Салдур със сигурност подготвят преврат. Но предвид сегашната ситуация, убеден съм, че не са сигурни как точно да процедират. Над година регентите усилено ви изтъкваха като императрица и богиня — възвишена и непогрешима. Сега, когато действително властта е във вашите ръце, ще е нужна някаква фина манипулация, която да убеди останалите да тръгнат срещу вас. Няма да е лесно да открият съюзници, но разполагат с някои предимства. Например неопитността ви. Очакват да направите грешки, от които да се възползват. Решението е да не допускате такива.
Модина се замисли за момент, сетне попита:
— Значи макар да съм всемогъща, трябва да се подчинявам на аристократите?
— Не, просто не трябва да допускате да поискат да се отърват от вас. Това може да бъде постигнато по два начина. Предразположете ги, давайки им желани от тях неща — власт, богатство, престиж. Или направете идеята да ви се противопоставят по-неприятна от преклонението. Аз лично си позволявам да препоръчам и двете насоки. Подхранвайте егото и ковчежето им, но се обградете с верни водачи. Хора като Олрик от Меленгар например. Той се е доказал като достоен за доверие, вече сте спечелили благодарността му, спасявайки неговото кралство. Укрепете позицията му с изгодни търговски споразумения. Отгледайте семето на изолираната монархия в икономически, политически и военен съюзник. Имате ли мощни съюзници, благородниците ще се замислят, преди да ви нападнат.
— Но Меленгар дори не е част от империята.
— Още по-добре. Онези, които са в нея, ще се съревновават за сила помежду си. Всеки ще иска да се изкачи на по-високо стъпало. Тъй като Олрик няма да е част от тази стълба, никой няма да се почувства низвергнат заради привилегиите му. Ако постъпехте по същия начин с някой благородник, това щеше да се изтълкува като фаворизиране и щеше да предизвика ненавист. Можете да обявите помощта за Меленгар като благоразумна външна политика. Подкрепяйки Олрик, изграждате съюзник, който не е лесен за нападане. И като такъв, ще бъде по-благодарен.
— Но няма ли това да излезе скъпо? Откъде ще намеря парите? Хората вече изнемогват от данъците — рече императрицата.
— Бих препоръчал среща с ДеЛурови. Главната им дейност протича извън официалните канали, но предоставянето на легитимност ще е от полза и от двете страни. Като се имат предвид скорошните проблеми с Ба Ран Гхазел, Корнелиус ДеЛур би погледнал отзивчиво на предложението за имперска защита.
— Напоследък си мислех за него. Смяташ ли, че е добра идея да го назнача за търговски секретар?
Нимбус се усмихна, понечи да заговори, спря, накрая рече:
— Смятам, че това притежава известни сходства с назначаването на пияница за кръчмар, но мислите в правилната посока. Вероятно по-добър избор би било назначаването на Корнелиус ДеЛур за префект на Колнора. Доскоро Колнора бе управлявана от търговски град, така че съобразяването с тази традиция ще заздрави отношенията ви с търговците и с ДеЛурови като цяло. И няма да ви коства нищо.
— Харесва ми идеята за Корнелиус като префект — рече Модина, обръщайки се към Амилия. — Покани го на аудиенция. Ще му предложим идеята и ще видим какво ще каже.
Императрицата върна вниманието си върху Нимбус.
— Има ли нещо друго, изискващо намеса?
— Предлагам да създадете имперски представители, обучени тук в Акуеста, които да пътуват и пренасят инструкции. Те могат да бъдат вашите очи и уши, с които да наблюдавате местните администратори. Манастирите са едно от потенциалните места, от които да наберете нужните хора. Монасите са образовани, свикнали да живеят бедно. Ще ви служат особено отдадено заради новронското ви потекло. Религиозната разпаленост често може да се окаже по-силна от богатството, което ще направи служителите ви по-малко податливи на подкуп. А, и още нещо, никога не назначавайте някой местен в родната му провинция, също така и ги сменяйте често. Това няма да им позволи да се сближат прекалено с онези, които надзирават.
— Като че си нямах достатъчно работа — Модина въздъхна. — Най-добрият подход е да разделяш и завладяваш. Имаш ли списък с оставащите префекти, Нимбус?
— Да — той се зарови в купчината и измъкна куп пергаменти. — Позволих си да отбележа най-добрите кандидати. Ще ги прегледаме ли?
— Не, доверявам се на преценката ти.
Нимбус изглеждаше разочарован.
— За да спестим време, призови избраните от теб и ги интервюирай лично. Ако си доволен, назначавай ги. Какво следва?