Ейдриън кимна. Двамата мълчаливо се загледаха в градината. Неочаквано принцесата взе ръката му и стисна. Поглеждайки, той я видя да му се усмихва топло.
— Искам да ти благодаря, задето се опита да ме спасиш — каза Ариста. — Нямаш представа колко много означава това. Когато бях в… — тя замлъкна и се загледа в някаква далечна, невидима точка. По лицето ѝ пробягна сянка, задържала се достатъчно дълго, за да накара долната ѝ устна да затрепери. Когато заговори отново, гласът ѝ бе по-тих и по-неуверен. — Чувствах се много самотна. Не си бях представяла, че е възможно.
Ариста се изкикоти тихо.
— Бях толкова наивна. Когато първоначално бях заловена, смятах, че ще мога да се изправя срещу смъртта храбро — както Олрик възнамерявал — принцесата отново замлъкна, оглеждайки голата градина и облизвайки устни. — Срам ме е да призная, че накрая се бях предала изцяло. Не се интересувах от нищо. Просто исках страхът да престане. Бях ужасена, толкова ужасена, че… И тогава… тогава чух гласа ти — отново се усмихна тъжно. — Първоначално не можех да повярвам на чутото. Звучеше като птича песен посред зимата — толкова топло, толкова дружелюбно, толкова не на място. Политах в пропаст и в последния миг ти се протегна, сграбчвайки ме. Само гласа ти. Само думите ти. Не зная дали някога ще мога да изразя колко много значат.
Той кимна и също стисна ръката ѝ.
— Радвам се, че съм бил от полза, милейди — почтително кимна.
Още известно време поседяха мълчаливо. Когато тишината бе станала почти неловка, Ейдриън попита:
— Какво ще правите сега? Ще се върнете с Олрик в Дрондил Филдс?
— Всъщност точно за това искам да поговоря с теб — ала не днес. И двамата още не сме се излекували. Ще почака, докато се възстановим. Знаеш ли, че Есрахаддон е мъртъв?
— Да, узнахме.
— Той дойде при мен в нощта, в която го убиха. Каза ми нещо, нещо свързано с Дигън Гаунт… — гласът ѝ заглъхна, когато тя погледна към портата с любопитно изражение. — Кой е това? — посочи тя.
Ейдриън проследи погледа ѝ и видя самотен ездач. Той беше слаб, дребничък и носеше расо. Бе се притиснал към врата на коня. Влизайки в двора, той падна по лице в кишата. Ройс се намираше най-далече, но първи успя да стигне при него. Неколцина слуги го последваха. Ейдриън и принцесата също се приближиха. Когато стигнаха, Ройс вече бе обърнал мъжа и бе отметнал качулката му.
— Майрън? — запита невярващо Ейдриън. Взираше се в познатото лице на приятеля им от Уиндското абатство. Монахът беше в безсъзнание, но нямаше следа от рана.
— Майрън? — объркано рече Ариста. — Майрън Ланаклин от Уиндърмиър? Мислех си, че той никога не напуска манастира.
Ейдриън кимна.
— Така е.
Монахът лежеше на една койка в лазарета. Две камериерки и придворният лекар се грижеха за него. Донесоха вода и изчистиха калта от лицето, ръцете и краката му, търсейки рани. Майрън се свести сепнато, огледа се паникьосано, сетне се строполи отново. Мъчителен стон се отрони от устните му, последван от:
— Ройс?
— Какво му е? — попита Ейдриън.
— Просто е изтощен — каза лекарят. — Нуждае се от храна и вода.
Още не бе изрекъл думите си, когато влезе човек с димяща купа.
— Толкова съжалявам — каза Майрън, отваряйки отново очи и спирайки ги върху Ройс. — Толкова съжалявам. Убеден съм, че вината е моя. Трябваше да сторя нещо… Не зная какво да кажа.
— По-бавно — сопна се Ройс. — Започни отначало и ми кажи всичко.
— Всичко? — запита Ейдриън. — Спомни си с кого говориш.
— Преди четири дни аз и госпожица ДеЛанси говорехме с Рениан. Аз му разказвах за книгата, която точно бях довършил. Беше рано и бяхме сами в градината. Всичко бе толкова тихо. Нищо не чух. Може би, ако бях чул…
— На въпроса, Майрън — раздразнението на Ройс нарастваше.
— Той се появи от нищото. Разговарях с Рениан, когато я чух да възкликва задавено. Когато се обърнах, той беше зад нея, притиснал нож към гърлото ѝ. Бях толкова изплашен. Не исках да направя нещо, което да нарани госпожица ДеЛанси.
— Как изглеждаше? Кой притисна нож към гърлото ѝ? — напрегнато попита Ройс.
— Не зная. Не се представи. Приличаше малко на теб, но беше по-едър. Бледа кожа, като нов велен — и тъмни очи, много тъмни. Рече ми: „Слушай внимателно. Казаха ми, че помниш всичко, което си чул или прочел. За нейно добро се надявам това да е истина. Ще отидеш до двореца в Акуеста, ще намериш Ройс Мелбърн и ще му предадеш съобщение. Всяко забавяне или грешка може да ѝ струва живота, така че внимавай.“