Мълчание.
Ариста зачака. Напрегна слух и като че ли долови движение край килията си, но не беше сигурна.
— Дигън? — викна тя след няколко минути. — Не знаеш ли името на собствената си сестра?
— Защо искаш да знаеш как се казва? — запита Дигън. Тонът му бе по-студен.
— Просто забравих. Помислих си, че може да ми помогнеш да си припомня разговора.
Той мълча толкова дълго, че тя определи размяната на реплики за приключена. Най-сетне рече:
— Какво ти предложиха, за да разпитваш за нея?
— Какво искаш да кажеш?
— Може би ти си Ариста Есендън, а може би си империалист, опитващ се да отскубне информация от мен.
— А аз каква гаранция имам за теб? — попита тя.
— Дойде тук да ме освободиш, а се съмняваш кой съм?
— Дойдох да освободя Дигън Гаунт, но кой си ти?
— Няма да ти кажа как се казва сестра ми.
— В такъв случай ще спя — тя блъфира, но тъй като отново се възцари тишина, принцесата се унесе.
Глава 8
Сър Ейдриън
Ейдриън седеше на ръба на леглото, объркан от табарда. Диагонална ивица украсяваше страната му. В зависимост от това как го облечеше, ивицата започваше от лявото или от дясното му рамо. Не можеше да реши кое от двете е правилно.
Тъкмо бе взел решение и промушваше глава през него, когато на вратата се почука тихо и тя внимателно се отвори. Нос, подобен на човка, увенчан с напудрена перука надникна вътре.
— Извинете ме, търся сър Ейдриън.
— Поздравления, намери го — отвърна същият.
Мъжът пристъпи вътре, следван от млад паж, останал до вратата. Слабовата върлина, новодошлият бе облечен в ярки сатенени панталони до коленете и надиплена туника. Дори и без облеклото си би изглеждал смешен. Обути в катарамени обувки, краката му изглеждаха прекалено големи, всичките му крайници бяха дълги.
Юношата зад него бе облечен по-нормално — проста кафява туника и чорапи.
— Казвам се Нимбус от Вернес и съм ментор на императрицата. Регент Салдур прецени, че ще се нуждаете от известни насоки, що се отнася до протокола и напътствие в рицарските добродетели, така че ме помоли да ви съдействам.
— Приятно ми е — рече Ейдриън. Изправи се и протегна ръка. Първоначално Нимбус изглеждаше объркан, но сетне се протегна и се здрависа.
Посочвайки към табарда на Ейдриън, той рече:
— Разбирам защо бях повикан.
Ейдриън погледна надолу и сви рамене.
— Е, прецених, че имам петдесет процента шанс — той облече туниката наобратно. — Така по-добре ли е?
Нимбус притисна дантелена кърпичка към устните си, мъчейки се да потисне смеха си. Момчето не притежаваше подобен самоконтрол и прихна, сетне избухна в смях. Нимбус изгуби битката, накрая самият Ейдриън се присъедини към тях.
— Съжалявам. Това беше изключително неуместно от моя страна — извини се Нимбус, след като се съвзе. — Моля за прошка.
— Няма проблем. Просто кажи какво съм объркал.
— За начало, тази специфична дреха се използва само за тренировки, никой себеуважаващ се рицар не би носил подобно нещо в кралския двор.
Ейдриън сви рамене.
— О, добре, ще го имам предвид. Само това видях. Някакви идеи?
Нимбус отиде до една драперия зад леглото и я отметна, разкривайки отворен гардероб, изпълнен с туники, жакети, наметала, куртки, жилетки, ремъци, колани, панталони, ризи, чорапи, обувки и ботуши.
Ейдриън погледна към гардероба и се навъси.
— И как се предполагаше да зная, че всичко това е скрито там?
— Защо не започнем с подбирането на подходящ тоалет — предложи Нимбус и с жест прикани Ейдриън да си избере нещо.
Той посегна към чифт вълнени панталони, но деликатно прокашляне от страна на Нимбус го спря.
— Не? — попита Ейдриън.
Нимбус поклати глава.
— Добре тогава, ти какво смяташ, че трябва да облека?
Нимбус изучава съдържанието на гардероба в продължение на няколко минути, вадейки и сравнявайки различни одежди, прибирайки едната, за да извади друга. Най-сетне се спря на бяла риза, златен жакет, пурпурни чорапи и лъскави черни обуща с месингови закопчалки. Всичко това положи на леглото.
— Шегуваш се — рече Ейдриън, взирайки се в тоалета. — Това ли е най-доброто, което можа да избереш? Не съм сигурен, че златото и пурпура са за мен. Пък и какво не им е наред на вълнените панталони?
— Те са за лов и подобно на табарда не са уместни за кралския двор. Златото и пурпурът се допълват взаимно. Те обявяват, че сте безкомпромисен.
Ейдриън повдигна дрехите с гримаса.
— Крещящи са. Притеснително крещящи.
— Излъчват елегантност и изтънченост — поправи го Нимбус. — Качества, от които, ако позволите да кажа, бихте могли да се възползвате. Зная, че на полето рицарите подбират облеклото си с цел да се сражават с бандити и клюкари, при каквито обстоятелства е удачно да се направят съответните промени с оглед на утилитарността.
Нимбус преценяващо огледа одеждите на Ейдриън.
— Но сега се намирате в двореца, противопоставяйки се на по-висока класа… главорези. Силната ръка и гръмкият глас не ще бъдат достатъчни. Трябва да впечатлите рицарите, които искате да сплашите; дамите, чието благоразположение искате да получите; лордовете, които желаете да впечатлите — и хората от простолюдието, които ще скандират името ви по време на съревнованието. Последната група е изключително важна, тъй като ще повиши статуса ви сред останалите.
— Опитният в битка рицар може да оцелее, но само владеещият изкуството на убеждаването печели кралската дъщеря и се оттегля в огромно имение. Най-успешните рицари получават по няколко феодални владения и в годините на своя залез по нищо не отстъпват на някой граф.
Нимбус снижи глас:
— Регент Салдур спомена, че може да сте малко нескопосан — менторът поспря за миг. — Очевидно с вас можем да се съгласим, че не съм бил подведен. Ще трябва да поработим върху маниерите ви. За момента възнамерявам да компенсирам това с одеждите. С блясъка ще заслепим всички и те няма да видят мръсотията по лицето ви.
Ейдриън посегна да докосне буза.
— Това беше метафора — уведоми го Нимбус. — Макар че сега като ви гледам, една баня няма да се отрази зле.
— Баня? Навън е такъв студ. Ти трябваше да оправиш вида ми, не да ме убиеш.
— Вероятно за вас ще бъде изненада да узнаете, че в цивилизованото общество се къпем вътре с гореща вода. Дори може да ви хареса.
Обръщайки се към момчето, Нимбус нареди:
— Ренуик, бягай да донесеш ваната, вземи и хора с кофи. Ще ни трябва четка, сапун, масла и… о, да — ножици.
Хлапето отърча и скоро се върна начело на цяла армия момчета, които носеха дървена вана. Отново изчезнаха и при следващата си поява носеха кофи с гореща вода. След напълването на ваната всички момчета излязоха. Само Ренуик остана край вратата, готов да изпълнява последващи поръчки.
— Наясно ли сте с основните принципи на къпането? Или желаете да ви инструктирам?
Ейдриън се намръщи.
— Смятам, че ще се справя — рече, отпускайки се във водата. Ваната преля и по пода се посипа пяна. Боецът сгърчи лице. — Съжалявам.
Нимбус не каза нищо и се извърна, за да му предостави уединение.
Горещата вана бе превъзходна. Несъмнено бяха предоставили на Ейдриън вътрешна стая, защото прозорци нямаше. Имаше само легло, два дървени стола и скромна маса. Камина нямаше и в стаята беше мразовито. В краен случай можеше да подири топлината на камината във всекидневната в края на коридора, където имаше килими и дъски за шах, но въпреки студа Ейдриън предпочиташе да остане изолиран в собствената си стая. Тъй като не се бе стоплял от дни, боецът се отпусна колкото се може по-дълбоко.
— Тези ваши ли са? — попита Нимбус, забелязвайки оръжията на Ейдриън в ъгъла на стаята.
— Да. И зная, че са мръсни и захабени също като мен.
Нимбус с видима почит повдигна големия меч, все още прикачен към кожения ремък. Обръщайки го предпазливо, прокара пръсти по дръжката и петата.