— Ето — каза Елбрайт, сочейки към портата. — Онези двамата. Виждате ли ги? Един висок и един дребен.
— Жалка двойка — каза Майнс.
— Изтощени — съгласи се Бранд.
— Вероятно са яздили цяла нощ през бурята — рече Елбрайт с гладна усмивка. — Хайде, Бранд, разиграй услужливото момче от конюшнята. Майнс, гледай и се учи. Това може да е единствената ти надежда, тъй като не те бива да режеш кесии.
Ройс и Ейдриън излязоха на Имперския площад върху замръзнали коне. Прикривайки се от студа, двамата приличаха на призраци, увили се в заснежени одеяла. Макар да се бяха навлекли, не бяха екипирани за зимните пътища, още по-малко за планинските проходи между Ратибор и Акуеста. Снежната буря само бе увеличила трудностите им. Докато двамата спираха конете си, Ройс зърна Ейдриън да сгрява с дъх шепите си. Не разполагаха с ръкавици. Ейдриън бе увил пръсти в парчета от одеялото, а Ройс избра да пъхне ръце в ръкавите. Този вид на ръцете му го притесняваше, напомняше му за стария магьосник. Минавайки през Ратибор, двамата бяха научили подробности за убийството му. Сторено късно през нощта, то бе затворило устата на Есрахаддон завинаги.
Бяха възнамерявали да си вземат ръкавици, ала при пристигането си в Ратибор видяха обявления за предстоящата екзекуция на националистическия лидер. Империята планираше да изгори Дигън Гаунт публично в Акуеста като част от честванията на Зимния фестивал. Ройс и Ейдриън бяха прекарали месеци из вълните и джунглите, дирейки Гаунт. Сега да открият местоположението му, залепено на всеки кръчмовен праг, бе едновременно удар и облекчение. Страхувайки се да не изникне нещо, което да ги забави, бяха поели на път още на следващата сутрин, много преди дюкяните да отворят.
Размотавайки шал, Ройс свали качулка и се огледа. Заснеженият дворец заемаше цялата южна част на площада, а сергии и магазини се задоволяваха с останалото. Кожари предлагаха подплатени наметала и шапки. Обущари приканваха минувачите да си смажат обувките. Пекари изкушаваха пътниците с оформени като снежинки бисквити и сладкиши с пудра захар. Шарени флагове оповестяваха наближаващите празници.
Ройс тъкмо бе слязъл от седлото, когато при тях дотича хлапе.
— Да взема конете ви, господа? Една нощ в конюшнята само срещу сребърен на глава. Лично ще ги изчеткам, ще се погрижа да получат добър овес.
Слизайки и отмятайки собствената си качулка, Ейдриън му се усмихна.
— А ще им изпееш ли приспивна песничка?
— Разбира се, сър — отвърна хлапето, без да трепне. — Ще ви струва още две медни, обаче имам много красив глас, да.
— Навсякъде в града вземат пет медни, за да настанят кон — каза Ройс.
— Не и този месец, сър. Празничните цени започнаха преди три дни. Конюшните и стаите се пълнят бързо. Особено тази година. Късметлии сте, че дойдохте толкова рано. Само след две седмици ще настаняват конете из полетата, а хората ще нощуват върху пръстени подове срещу пет сребърни. Един сребърен тенент за кон е добра цена. След няколко дни ще струва двойно.
Ройс внимателно го оглеждаше.
— Как се казваш?
— Бранд Храбрия ми казват — той се поизпъна, оправяйки яката на туниката си.
Ейдриън се изкикоти и попита:
— И защо?
— Защото никога не отстъпвам от битка, сър.
— Така ли си взел тази туника? — попита го Ройс.
Момчето сведе глава, като че забелязваше одеждата за пръв път.
— Тоя стар парцал? У дома имам пет много по-добри. Не искам да си мокря хубавите в снега.
— Е, Бранд, смяташ ли, че ще можеш да отведеш тези коне в странноприемница „Бейли“?
— Определено, сър. Отличен избор, ако ми разрешите да добавя. Стопанинът е достоен човек, който предлага сносни цени. Самият аз се канех да предложа точно това място.
Ройс му се подсмихна. Насочи вниманието си към две момчета, които стояха настрана, преструвайки се, че не познават Бранд. Помахна им да се приближат. Момчетата се поколебаха, но когато повтори жеста си, неохотно дойдоха.
— Как се казвате? — попита ги той.
— Елбрайт, сър — отвърна по-високото. Това момче бе по-голямо от Бранд и имаше скрит под наметалото нож. Ройс предположи, че той беше водачът на бандата, изпратил Бранд да върши работа.
— Майнс, сър — рече другото момче. То беше най-дребно, а косата му издаваше скорошно подстригване със затъпял нож. Дрехите му се свеждаха до окъсани вълнени парцали. През ризата и панталоните му надничаше розова кожа. Най по мярка му бе зебленият чувал, нахлузен над раменете. Същият материал обвиваше и нозете му, пристегнат с върви.
Ейдриън провери такъмите на коня си, свали дългия си меч и го мушна в ножницата, която носеше на гърба под плаща си.
Ройс подаде два сребърни тенента на първото хлапе, сетне се обърна и към трите.
— Бранд ще отведе конете ни до странноприемницата и ще ни запази стая. Междувременно вие двамата ще стоите тук и ще отговорите на някои въпроси.
— Но, сър, не можем — поде Елбрайт, но Ройс не му обърна внимание.
— Когато Бранд се върне с бележката, ще платя на всеки от вас по един сребърен. Ако не го стори, ако вместо това избяга и продаде конете, ще ви прережа гърлата и ще ви увеся за краката на портата на двореца. Ще събера кръвта ви във ведро и ще я използвам да напиша табела, че Бранд Храбрия е крадец на коне. Сетне ще го открия с помощта на имперската стража и другите връзки, които имам в този град, за да се погрижа и той да бъде подложен на същата процедура — Ройс прониза момчето с поглед. — Разбрахме ли се, Бранд?
Трите момчета се взираха в него със зяпнали уста.
— Велики Мар! Не сте особено доверчив, сър? — рече Майнс.
Ройс се усмихна заплашително.
— Резервацията да бъде на името на Грим и Балдуин. Сега бягай, Бранд, и не се бави. Не искаш приятелите ти да се разтревожат.
Бранд поведе конете, съпроводен от погледите на останалите двама. Елбрайт леко поклати глава, когато Бранд погледна назад.
— Момчета, защо не ни кажете какво сте планирали за тазгодишните празници?
— Ами — започна Елбрайт, — подозирам, че този Зимен фестивал ще бъде най-запомнящият се за сто години насам, със сватбата на императрицата и прочие.
— Сватба? — рече Ейдриън.
— Да, сър. Смятах, че всеки знае. Поканите бяха разпратени още преди месеци. Всички богаташи, дори крале и кралици, идват насам.
— За кого ще се омъжва? — попита Ройс.
— Етелред Тлъсти — рече Майнс.
Елбрайт снижи глас:
— Млъкни, Майнс.
— Той е змия.
Елбрайт изръмжа и му нанесе удар по ухото.
— Такива приказки ще ти докарат въжето.
Обръщайки се отново към Ройс и Ейдриън, продължи:
— Майнс е влюбен в императрицата. Не е във възторг от стария крал.
— Тя е богиня — рече Майнс със замечтани очи. — Веднъж я видях. Покачих се на един покрив, когато щеше да изнася реч миналото лято. Като звезда сияеше. Велики Мар, колко е красива. Личи, че е дъщеря на Новрон. Никога не съм виждал такава красота.
— Виждате ли какво имам предвид? Стане ли дума за императрицата, Майнс пооткача — извини се Елбрайт. — Сега трябва да свикне, че регент Етелред отново ще движи нещата. Не че изобщо е спирал де, с всички тези болести на императрицата и прочие.
— Била е наранена от звяра, когото убила на север — обясни Майнс. — Императрица Модина умирала от отровата му, идвали лечители от всички краища на света, но никой не могъл да ѝ помогне. Тогава регент Салдур се молил седем дни и седем нощи без храна и вода. Марибор му показал, че чистото сърце на една прислужница на име Амилия от Тарин дол притежава силата да излекува императрицата. И тя го стори. Лейди Амилия ѝ върна здравето.
Той си пое дъх, очите му засияха, на личицето му изгря усмивка.
— Майнс, достатъчно — рече Елбрайт.
— А това за какво е? — поинтересува се Ройс, сочейки към скамейките, издигани в средата на площада. — Няма да проведат сватбата тук, нали?
— Не, сватбата ще бъде в катедралата. Тези са за наблюдаващите екзекуцията. Ще убият лидера на бунтовниците.