И незабелязано, когато Елена бе свела глава на гърди, зад морния облак изпъплиха няколко слънчеви лучи, под които сякаш съживено трепна всичко. Светнаха ледните шушулки; снеговития скреж по двора, като безчет разсипани ялмази, магически забляска и всичко като да се усмихна…
В това време Елена вдигна очи — слънчето вече се възмогна над облака, няколко лучи надникнаха в стаята и като да замилваха самотното й жилище. Чиста, необятна радост трептеше около нея и във великото тържество невнятно като да се губи и тропотя на играчите и свирнята, които смущаваха душа й. И огледалото, и рамката, и стъклото с вода, което бе сложено на масата, и над нея затъкнатия изсъхнал цвят от слънчева майка, всичко сякаш да прогледна засмяно, дружелюбно. А повдигна се в нейните гърди някаква потайна сила, душата й се разсмя детински и лицето й разкравено просветна…
И Елена като да се сля с всичко наоколо.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и корекции: NomaD, 2010
Издание:
П. Ю. Тодоров. Събрани съчинения. Том първи. Идилии
Редактор: Милка Спасова
Художник: Елена Маринчева
Худ. редактор: Стефан Груев
Техн. редактор: Лиляна Диева
Коректор: Виолета Рачева
Формат 32/84/108; тираж 20 113 екз.; печатни коли 38; издателски коли 31,92; л.г. VI/32; изд. № 5241; поръчка № 141/1979 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 31.V.1979 г.; излиза от печат на 15.X.1979 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17470)
Последна редакция: 2010-10-18 22:00:00