– Издайнически следи плюс женска интуиция. Кал по ботушите.
Той се засмя.
– Съвършено вярно, господин Холмс. Но няма да откажа чаша чай. Награда за труда на градинаря.
Отминаха кръчмата. Малко след това стигнаха шосето, което се спускаше надолу към железопътната линия, и терасовидната редица на къщите, образуващи Пълтънс Роу. Когато стигнаха портата й, той отби и слязоха. Хорацио, освободен от каишката си, препусна по пътеката, а Елфрида го последва с кошницата в ръка. Тя отвори вратата.
– Не я ли заключваш? - попита Оскар отзад.
– Не и когато отскачам до бакалията в селото. И без това няма много за крадене. Ела и затвори вратата.
Тя отиде в кухнята и остави кошницата на масата.
– Ще бъдеш ли така добър да драснеш клечка кибрит и да запалиш камината? В ден като този имаме нужда от малко топлинка.
Тя напълни чайника с вода от мивката и го сложи на печката. Свали си сакото, закачи го на гърба на стола и започна да събира различни чаши и чинийки.
– Големи или малки чаши?
– Големи, за градинари.
– Чай до камината или да седнем тук?
– Винаги се чувствам по-добре, ако колената ми са под масата.
Без да таи големи надежди, Елфрида отвори кутиите с бисквити.
Две от тях бяха празни. В третата се мъдреше крайчето на един джинджифилов кейк. Сложи го на масата с един нож. Намери млякото в хладилника и изля съдържанието на кутията в жълта керамична глазирана каничка. Намери кутията със захарта. От другата стая вече се чуваше пукотът на запалени клонки. Тя отиде към коридора и се облегна на касата на вратата, за да наблюдава Оскар. Той с голямо внимание слагаше няколко въгленчета на върха на купчината, която беше подредил за горене.
Усетил присъствието на Елфрида, се изправи и обърна глава, за да й се усмихне.
– Разгоря се красиво. Добре подредено, с достатъчно разпалки. Имаш ли нужда от дърва за зимата? Мога да ти докарам, ако искаш.
– Но къде ще ги държа?
– Можем да ги струпаме в предната градина, до стената.
– Би било чудесно, ако ти се намират дърва.
– Имаме предостатъчно.
Той избърса ръцете си в крачолите на панталона и се огледа.
– Превърнала си го в прекрасно местенце.
– Истински безпорядък, знам. Няма достатъчно място. Многото вещи затрудняват живота. Превръщат се в част от теб, а аз не съм много добра в изхвърлянето им. Има едно-две неща, които нося със себе си от години, още от волните дни, когато играех на сцената. Бях като охлюв с черупката на гърба. Копринен шал или никоя и друга джунджурийка превръщаха театралните жилища в по-поносимо място за живеене.
– Много ми харесват малките ти стафордширски кучета.
– Винаги са били част от багажа ми, но не са комплект всъщност.
– И малкият преносим часовник.
– И той е пътувал навсякъде.
– Изглежда доста износен.
– „Съсипан“ е по-точното определение. Имам го от години, остави ми го старият кръстник. Имам... имам едно нещо, което според мен може да е много ценно, тази малка картина.
Тя висеше от едната страна на камината, Оскар намери очилата си и си ги сложи, за да може да я разгледа.
– Откъде я намери?
– Подарък от един актьор. Играхме в пресъздаването на „Хей Фивър“ в Чичестър и накрая той ми каза, че иска да ми я даде за спомен. Беше я взел от един битпазар и мисля, че не е дал кой знае колко пари за нея, но се радваше, защото беше сигурен, че е на Дейвид Уилки.
– Сър Дейвид Уилки? - смръщи вежди Оскар. - Ценно притежание. Защо ти я даде?
Елфрида не се даваше:
– За да ми благодари, че му закърпих чорапите може би?
Той отново погледна към картината. Тя заемаше малко място, беше само около 20 на 30 сантиметра и изобразяваше възрастна двойка с облекло от осемнайсети век, седнали на една маса, върху която лежеше огромна Библия с кожена подвързия. Фонът беше тъмен, дрехите на мъжа - също. Но жената беше с яркожълт шал и червена рокля, а бялата й шапка - с волан и панделка.
– Сякаш са облечени за някакъв празник, не мислиш ли?
– Несъмнено. Може би все пак трябва да заключваш предната врата, Елфрида.
– Може би.
– Застрахована ли е?
– Та тя е моята застраховка. Срещу дъждовните дни. Когато се окажа на улицата само с няколко найлонови торбички и Хорацио подвързан за канап, тогава и само тогава ще помисля да я продам.
– Защита срещу черни дни - засмя се Оскар и си свали очилата. - Както и да е. Начинът, по който си подредила вещите си, превръща всичко в едно приятно място. Сигурен съм, че нямаш нещо, което не смяташ за красиво или за което не си сигурна, че е полезно.
– Уилям Морис.
– И може би известен вкус.
– Оскар, все мили думи използваш.