В този момент от кухнята чайникът започна да свисти, което означаваше, че водата е завряла. Елфрида отиде да го свали от огъня и Оскар я последва. Той я наблюдаваше как приготвя чая в кръгъл кафяв чайник, който сложи на дървената маса.
– Ако ти харесва чаят като за строители, най-добре да изчакаш малко. И ако предпочиташ, сложи си лимон вместо мляко. Има и малко изсъхнал джинджифилов кейк.
– Истински пир.
Оскар издърпа един стол и се настани, сякаш почувства облекчение, че можа да свали тежестта от краката си. Тя седна срещу него и се зае с рязането на джинджифиловия сладкиш.
– Оскар, заминавам.
Той не отговори, тя вдигна глава и видя изписана изненада и ужас върху лицето му.
– Завинаги ли? - попита той боязливо.
– Разбира се, че не!
Облекчението му беше очевидно.
– Слава Богу! Как ме стресна само!
– Никога няма да напусна Дибтън завинаги. Казвала съм ти го. Тук ще прекарам старините си. Но е време за почивка.
– Чувстваш се изтощена ли?
– Не, но есента винаги ми действа потискащо. Някакъв преход между лятото и Коледа. Мъртъв сезон. А и наближава следващият ми рожден ден. Шейсет и вторият. Още по-потискащо. Така че е време за промяна.
– Много разумно. Ще ти се отрази добре. Къде ще отидеш?
– На края на Корнуол. Там, където, ако кихнеш, има опасност да паднеш от скалата в Атлантическия океан.
– Корнуол ли! - Сега Оскар наистина беше смаян. - Че защо Корнуол?
– Защото там имам братовчед. Казва се Джефри Сътън и е точно две години по-малък от мен. Винаги сме били приятели. Той е от малкото мили хора, на които мога да се обадя по телефона, без да се притеснявам, и да попитам дали мога да отседна у тях. И знам, ме ще каже „Да!“. И отгоре на това ще прозвучи доволен. Така че с Хорацио ще пътуваме заедно.
Оскар поклати глава учуден:
– Не знаех, че имаш братовчед. Или каквито и да било роднини.
– Искаш да кажеш, че съм плод на непорочно зачатие ли?
– Съвсем не. Но трябва да си призная, че се изненадах.
– Изобщо не е учудващо. Само защото не говоря постоянно за семейството си. - След това Елфрида се предаде. - Не си много далече от истината. Роднините ми са кът. Но Джефри е много специален и винаги сме поддържали връзка.
– Женен ли е?
– Да, два пъти дори. Първата беше истинска трагедия. Казва се Доди. Предполагам, че беше омаян от красотата й и сладостта на привидната й безпомощност само за да установи, горкият, че се е обвързал за жена с такъв егоизъм, какъвто не можеш да си представиш. А освен това тя беше мързелива и разхвърляна и по-голямата част от изкараните с труд пари от заплатата на Джефри отиваха за надниците на готвачки, чистачки и прислужнички със слабата надежда да се поддържа някакъв дом за двете му дъщери.
– Какво стана с брака им? - попита Оскар с явен интерес.
– Джефри успя да издържи всичко това, но когато двете момичета пораснаха, изучиха се и започнаха работа, той напусна Доди. Тогава се появи това момиче - Серена, много по-млада от Джефри и изключително сладка. Беше градинарка - имаше хубав малък бизнес с букети за партита и се грижеше за сандъците с цветя на други хора. Той я познаваше от години. Освен Доди той напусна и работата си, изтупа лондонския прах от краката си и се премести със Серена възможно най-далече от Лондон. Когато досадният развод приключи, се ожени за Серена и почти веднага създаде ново малко семейство. Имат момче и момиче. Живеят с много малък бюджет, гледат кокошки и предлагат квартири на посетителите през лятото.
– И заживяха щастливо?
– Може да се каже.
– А дъщерите му? Какво стана с тях?
– Загубих им дирята. По-голямата се казваше Никола. Омъжи се и мисля, че имаше дете. Все беше страшно неразбрана, недоволна и постоянно мърмореше колко несправедлив е животът. Мисля, че ревнуваше ужасно Кери.
– Кери е сестра й, така ли?
– Точно така. Истинско съкровище. Прекрасният характер на Джефри. Преди около десет години, когато ме оперираха - за което сега не е моментът да разказвам, Оскар, - тя дойде да се грижи за мен. Остана шест седмици. По онова време живеех сама в ужасно занемарено малко жилище в Пътни, но тя се зае с всичко и двете преживяхме събитието с достойнство.
Елфрида смръщи вежди, смятайки наум:
– Трябва да е на трийсет сега. Само как лети времето!
– Тя омъжи ли се?
– Мисля, че не. Но както казах, загубих им дирите. Последното, което чух за нея, е, че работи в Австрия за голяма туристическа фирма - беше представител на компания за ски и проверяваше дали всеки турист отсяда в правилния хотел. Винаги е обичала ските повече от всичко друго на света. Както и да е, сигурна съм, че е щастлива. Мисля, че чаят ти вече е достатъчно силен.