Чу шум по стълбите. Кери. Може би беше Кери. Ако беше Кери, Люси много се страхуваше, че без да иска, пак ще започне да реве, и се мразеше заради това, че очевидно беше изгубила контрол над собствените си емоции.
На вратата се почука. Тя лежеше, опряла буза на мократа възглавница, без да обели нито дума. Вратата се отвори.
– Люси?
Не беше Кери. Беше Оскар. И на Люси й стана страшно неудобно, че той я заварва така - разчорлена и обляна в сълзи. Защо се бе качил? Защо бяха пуснали него да дойде да я извика? Не можеше ли да дойде пак Кери или Елфрида?
Тя не отговори.
– Имаш ли нещо против да вляза? - попита той и след като тя отново не отговори, прекоси стаята, като остави вратата широко отворена, и седна на ръба на леглото й.
Това някак я утеши. Завивката се опъна около тялото й. Люси се отмести, за да му направи място. Тя въздъхна дълго и на пресекулки, след което каза:
– Не, нямам нищо против.
– Как се чувстваш? - попита я той, сякаш бе мил доктор, а тя беше болна от доста време.
– Ужасно.
– Кери ни каза какво е станало.
– Аз се отнесох ужасно с нея.
– Това не ни го каза. Каза само, че си разстроена. И нищо чудно, след като ти съобщиха такава новина, и то по телефона. Никога не ми е харесвало да научавам новини по телефона. Човек се чувства толкова безпомощен и слаб просто защото не може да види лицето на другия.
– Нямаше да бъде толкова страшно, ако ми допадаше - Рандъл имам предвид.
– Може би ще започнеш да го харесваш.
– Не, не мисля. - И тя погледна Оскар, видя хлътналите очи, които винаги му придаваха тъжен вид, милото изражение на лицето му и си каза, че обикновено започваш да харесваш някого веднага - така, както бе харесала Оскар веднага. И че колкото и време да минеше, тя никога нямаше да почувства Рандъл Фишър толкова близък, колкото Оскар.
– Отнесох се толкова зле с Кери - каза Люси и очите й се напълниха със сълзи, но това нямаше значение сега, защото за нея беше важно да му разкаже. - Развиках й се и й казах да се маха, а тя беше толкова сладка. Чувствам се ужасно заради нея.
Тя подсмръкна силно и почувства как устата й се разтрепери като на бебе, но Оскар просто бръкна в джобчето на прекрасното си кадифено сако и извади съвсем чиста ленена кърпичка, която миришеше на одеколон. Подаде й я и тя с благодарност я пое. Почувства се малко по-добре.
– Обикновено не крещя по хората - каза.
– Знам, че не си такава. И най-неприятното е, че когато сме наистина разстроени, винаги си го изкарваме на хората, които са ни най-близки и които обичаме най-много.
– Наистина ли? - Тя беше смаяна да чуе това.
– Винаги.
– Не мога да си те представя да се развикаш на някого.
Той се усмихна с тази рядка, топла усмивка, която винаги го променяше целия.
– Ще останеш изненадана - каза той.
–Просто... се чувствам толкова ужасно, защото сигурно трябваше да се зарадвам. Но бях...
– Знам. Поразена.
–Ако беше някой, когото наистина познавам, който живее в Англия, сигурно нямаше да е толкова зле. Но не искам всичко това - да трябва да отивам да живея в Щатите, да ходя там на училище и всичко останало. Лондон не е кой знае какво, но поне знам къде съм. Не мога да остана при баба, защото тя винаги се дразни от всичко и иска да се занимава с нейните си неща, да излиза с приятелки или да играе бридж. А когато играят бридж, не й харесва дори да припарвам до стаята, за да ги поздравя. И ненавижда да ми гостува Ема, защото казва, че вдигаме много шум. Не мога да живея при нея, Оскар.
– Не.
Той бе сложил ръка върху завивката. Тя му върна кърпичката и той я пое, а после хвана ръката й. Люси почувства физическия контакт - топлата му сигурна ръка я обгръщаше като спасително въже, което й помагаше да говори. Тя каза:
–Не знам какво ще стане. Това е най-ужасното. Не знам какво да правя. А и не съм достатъчно голяма, да предприема каквото и да било.
–Не мисля, че трябва да правиш нещо. Мисля, че другите трябва да направят нещо за теб.
– Кой?
– Като мен например.
– Ти?
– Слушай сега. Едно предложение. Докато всички си говорехме долу, ни хрумна една идея. Какво ще кажеш, ако след Нова година не трябва да се връщаш в Лондон с Кери? Да останеш тук с Елфрида. Аз ще се върна в Лондон с Кери и ще отида да се видя с баба ти в Борнмът.