Люси се разтревожи:
– И какво ще й кажеш?
–Ще й предложа, докато новият живот на майка ти се подреди малко, да останеш в Крийгън с Елфрида и с мен. Само за известно време.
– Ами училището? Трябва да тръгна пак на училище.
– Да, разбира се, но какво ще кажеш за срока вместо в Лондон да ходиш на училище в Крийгън? Директорът е добър приятел на Питър Кенеди и той ще говори с него, да се погрижи да те сложат в подходящ клас. Училището е много добро и съм сигурен, че сегашната ти директорка няма да има нищо против.
– Госпожица Максуел-Браун?
– Така ли се казва?
– Но аз не мога просто да напусна училището.
– Не това е предложението. Само за срока. Много деца го правят, ако родителите им бъдат изпратени в чужбина или обстоятелствата го наложат. Сигурен съм, че госпожица Максуел-Браун ще е напълно съгласна да те освободи за един срок и да можеш да се върнеш, когато тази криза поотмине, нещата се успокоят и всички ние разберем какво се очаква от нас.
– Искаш да кажеш... - Люси почувства, че трябва да си изясни нещата, защото онова, което Оскар й казваше, звучеше прекалено хубаво, за да бъде вярно. - Искаш да кажеш, че няма да се връщам в Лондон след Нова година? Ще остана тук с теб и Елфрида?
– Ако искаш, да. Ти ще решиш.
Тя замълча, размишлявайки върху тази нова идея. Имаше чувството, че цялата ситуация е осеяна с препятствия. Едно от тях беше Елфрида.
– Баба не одобрява Елфрида - каза рязко.
Оскар се засмя:
– Сигурно. Но съм убеден, че мен ще ме одобри. Ще й се представя като учител и органист в църквата, с безупречно минало и неопетнена репутация. Ще може ли да се възпротиви на това?
Люси каза с известна доза хумор:
– Не и ако това ще й даде възможност да се отърве от мен.
– Ами майка ти?
– Няма да я е грижа. И без това никога не я е било грижа. Още повече сега, като в главата й е Рандъл.
– Значи тя няма да се възпротиви?
– Не мисля.
– Кери ще им се обади и на двете утре. Ще изложи плана ни. И без това става въпрос само за времето до Великден. След това ще му мислим пак.
– Аз няма да си променя мнението, Оскар. Никога няма да искам да отида да живея в Щатите.
– Не виждам защо да ходиш. Можеш да отидеш на гости, разбира се, което ще бъде интересно и поучително. Винаги е добре да се посети друга страна, да се види как живеят хората там. Но смятам, че, общо взето, трябва да останеш там, където се чувстваш най-добре.
– Никога не съм се чувствала толкова добре, колкото тук - сякаш съм у дома.
– Тогава да решим. Оставаш тук, колкото време пожелаеш, с Елфрида и с мен, в Крийгън. Ще ходиш тук на училище. Ще завършиш средната степен. След това можеш да решиш. Може би в пансион с двегодишно обучение, където може да завършиш средното си образование. Знам няколко прекрасни училища, в които, сигурен съм, ще се наслаждаваш на всеки изминал момент. С моите връзки на учител мога да проуча нещата и да получа различни предложения, след което ще ги обсъдим заедно. Ще отидем да проверим как стоят нещата. Ще ти дадем възможност ти да направиш избора.
– Това каза и Рори, когато обсъждахме тези неща. Пансион с двегодишно обучение.
– Той е разумен младеж. Иска да те защитава. Той ни подтикна към действие, когато Кери ни съобщи, че майка ти се е омъжила отново. „Трябва да направите нещо“, ни каза той. И, разбира се, беше прав.
– Но, Оскар...
– Какво има сега?
– С Елфрида няма да искате да живея тук цели две години.
– А защо не?
– Защото сте възрастни. Като баба. Тя винаги казва, че не може да се справи. Защото е баба.
Оскар се засмя:
– О, Люси. Бабите и дядовците са страхотно изобретение. По цял свят поради една или друга причина баби и дядовци отглеждат внуците си, прекарват страхотно с тях и се справят много добре, така че според мен ще бъде забавно.
– Но аз не съм ваша внучка, ще ме искате ли? Наистина ли ще ме искате?
– Повече от всичко на света.
– Няма ли да ви преча?
– Съвсем не.
–Ами ако решите да се преместите в къщата в Коридейл и продадете къщата на Сам...
– И какво от това?
– Няма да имате място за мен.
– Още не сме видели къщата. И ако се наложи, ще я ремонтираме. И ще има специален апартамент с табела „Стаята на Люси“.
– Оскар, не знам защо сте толкова мили с мен.
– Защото те обичаме. Може би имаме нужда от теб. Може би е егоистично от моя страна, но не искам да си тръгваш. Имам нужда от това в къщата да има млад човек. Свикнах с гласчето ти, със стъпките ти по стълбите, с вратите, които се отварят рязко и широко. Със смеха ти. Ще бъде ужасно, ако си тръгнеш. Сигурно ще изпадна в депресия.