В градината на Роуз Милър в Коридейл имаше маса за птички, отрупана с остатъци и корички, и висеше торбичка с ядки. Върху тази плячка лакомо се нахвърляха гълъби и скорци, докато синигерите и червеношийките си чопкаха от ядките и парченцата сланина, които Роуз беше закачила на връв. Те кръжаха наоколо и кацаха за малко, а после отлитаха в близкия безопасен глогов храст, чиито клони се разклащаха и се разлюляваха под пърхащите им крилца и човките, докато подреждаха перцата си.
Тъй като денят беше ясен и пътищата - разчистени, Елфрида и Оскар бяха дошли в Коридейл сами с колата на Оскар. Останалите - Кери, Сам, Люси и Рори Кенеди, щяха да дойдат по-късно, защото Кери реши, че трябва да изчака до обед, за да се чуе със сестра си във Флорида. Тя успя да се свърже с Доди Сътън, която се беше скрила в хотелската си стая в Борнмът, и разговорът протече по-гладко, отколкото можеха да се надяват и двете. Очевидно Доди почувства голямо облекчение да се отърве от огромната отговорност за Люси и дори се изказа доста сърдечно за любезността и гостоприемството на Елфрида, като предпочиташе да забрави, че имаше време, когато не можеше да намери и една мила дума за разпуснатата театрална братовчедка на бившия си съпруг.
– Оскар ще дойде в Борнмът - обеща Кери. - Той иска да се запознае с теб и ако искаш, да обсъдите нещата.
Доди нямаше нищо против това предложение и заяви, че с удоволствие ще го покани на следобедна почерпка в салона за гости на хотел „Палас“.
И така, оставаше само Никола, която трябваше да осведомят за временните планове относно дъщеря й, да я насърчат да ги приеме и внимателно да я подканят да се съгласи с тях. След като чу как Кери разговаря с Доди, сладка и изпълнена с разбиране, Елфрида доби увереност, че Кери ще се справи добре и с Никола. Ако майката на Люси имаше някакви възражения, то те щяха да бъдат символични. Явно нея не я беше много грижа какво ставаше с другите, стига да нямаше проблеми и тревоги по пътя, който сама си беше избрала.
Кери бе предложила да приготви и да донесе нещата за пикника. Елфрида започна да дава идеи за топла супа и питки с шунка, но Кери и Сам я изгониха от кухнята и я изпратиха да придружава Оскар в Коридейл.
Така че Елфрида сега наблюдаваше птичките от прозореца на всекидневната на Роуз Милър. В градината нямаше цветя и зеленчуци освен няколко изгнили стръка брюкселско зеле, но всичко беше подготвено за садене - лехите бяха старателно разкопани и почвата бе почистена. Градината продължаваше надолу по хълма по дълъг и тесен терен. Накрая имаше дървена ограда и няколко чепати бука, а отвъд оградата се простираха крайбрежните поля на Коридейл чак до синия залив и хълмовете на отсрещния бряг. Елфрида страшно много я интересуваше гледката, защото почти същата панорама се разкриваше от къщата на майор Биликлиф. И днес - с чистия зимен въздух, с така ярките и прекрасни цветове и с черните дантели на короните на дърветата - тя не можеше да си представи по-прелестна гледка.
Зад нея Оскар и Роуз седяха от двете страни на камината, в която гореше тлееща купчина торф, и пиеха прясно кафе, което домакинята приготви. Роуз говореше. Не че правеше нещо по-различно, откакто Оскар и Елфрида дойдоха в единайсет и половина, както се бяха уговорили,.
– Разбира се, горкият джентълмен допусна къщата да изпадне в ужасно състояние. Бети Каупър - жената на мъжа с трактора - правеше за него каквото можеше, след като съпругата му почина, но тя самата имаше да се грижи за три деца и мъж и казваше, че е непосилна за нея задача. Когато разбрахме, че е починал, с нея отидохме и направихме каквото можахме, за да разчистим мястото. Повечето му дрехи бяха в ужасно състояние, ставаха само за огъня, но някои от нещата може и да станат за благотворителния магазин, така че ги опаковахме в куфари. Не изглеждаше да притежава нищо ценно, но оставихме украшенията и притежанията му, и книгите му, и подобни неща, както си бяха, така че ще можете да направите с тях каквото прецените.
– Много мило от твоя страна, Роуз.
– Бети почисти мястото, колкото можа, изтърка пода на кухнята и почисти банята, която беше в ужасно състояние. Катастрофа. Горкият самотник. Тъжно е, като си помислиш как е умрял сам, без семейство. Казахте, че погребението ще е може би в края на седмицата? Ще ми съобщите ли? Бих искала да присъствам.
– Разбира се... Ще го кремират. Но ще те вземем с нас до Инвърнес с колата.
– Не по негова вина мястото беше толкова занемарено. Но несъмнено ще преустроите нещата и ако пуснете майстори, те ще съборят всичко и ще вдигнат голям прах.