– Не сме решили окончателно дали ще живеем там - каза Оскар.
– А защо да не живеете там? - Роуз звучеше възмутена. - Майор Биликлиф изобщо нямаше да ти го завещае, ако не вярваше, че ще се преместите там. Помисли си само - шанс да се върнеш да живееш в Коридейл след толкова години.
– Може да не е достатъчно голяма къщата, Роуз. Може да дойде и още един млад човек.
Роуз избухна в смях:
– Не ми казвайте, че очаквате дете.
Оскар не потрепна от щурата й идея:
– Не, Роуз, не е това. Но нали помниш, бях ти казал, че очакваме гости за Коледа. Люси е на четиринайсет, но майка й току-що се ожени повторно, в Щатите, и вместо да я пращаме обратно в Лондон, ще остане с Елфрида и мен за малко и ще ходи на училище в Крийгън.
– Но това е прекрасно. Ще бъде добре за всички ни да имаме още един млад човек край нас. Може да се сприятели с децата на Бети Каупър. Те са малко по-малки, но са весела дружина. Коридейл е истински рай за децата. На разположение им е цялото имение да карат колело, без да има опасност някой голям камион да ги прати на онзи свят.
Елфрида остави птичките и се премести при Оскар и Роуз. Седна в един старинен стол и посегна към чашата си с кафе.
– Може би можем да разширим малко къщата на майор Биликлиф - каза. - Да пристроим една стая или нещо такова. Ще видим.
– За това обаче ще ви трябва разрешително - предупреди ги Роуз дълбокомислено. На тази възраст тя беше наясно с всички трикове на местните власти. - Том Каупър построи парник без разрешително и почти веднага трябваше да го събори. А къде е сега момичето?
– Ще дойдат малко по-късно - обясни Елфрида. - Люси и леля й Кери, която ми е племенница. И Рори Кенеди. И Сам Хауърд. Сам беше неочакван гост. Отби се в Естейт Хаус и остана там, приклещен от снега. Не успя да се върне в Инвърнес.
– А той кой е?
– Той ще е управител на „Мактагъртс“ в Бъкли.
– Майко мила! Само каква компания ще бъдете за Коледа. Когато Оскар ми се обади да каже, че ще дойдете днес и ще си устроите пикник, взех ключа от Бети и отидох да сложа дървата за малък огън, в случай че ви стане студено. Но в ден като този може да си устроите пикник в градината. Сякаш Господ е искал да видите мястото в пълната му хубост.
– Да - каза Елфрида. - Има нещо такова.
Роуз беше възрастна и дребна, но пъргава като птичка. Носеше пола от туид, блуза с брошка на яката и червен шотландски пуловер. Лъчистите й тъмни очи, изглежда, виждаха всичко, без да имат нужда от очила. Косата й беше тънка и бяла, прибрана назад в малък кок, и единственият видим признак на старост бяха ръцете й, които бяха съсухрени и деформирани от артрита. Къщата й беше спретната, весела и стабилна като самата нея. По полираните маси бяха подредени порцеланови изделия, сувенири и снимки, а над камината имаше уголемена снимка на брата на Роуз в моряшка униформа, загинал при потъването на „Арк Роял“ по време на Втората световна война. Роуз не се беше омъжвала. Целият й животът беше отдаден на госпожа Маклелън и на имението Коридейл. Но тя не беше сантиментална и прие спокойно факта, че къщата сега е хотел и вече не принадлежи на семейството.
– И какво ще правите утре всички? - попита тя.
Елфрида се засмя:
– Не знам точно. Предполагам, че ще отваряме подаръци. Сложили сме елхата в трапезарията. А вечерта ще имаме официална коледна вечеря.
– Коледна вечеря! Спомням си вечерните коледни партита в Коридейл навремето с дългите маси с дантелени покривки и със свещници. Винаги беше домашно парти - с приятели, братовчеди и роднини, и всички се обличаха с официални костюми и вечерни рокли. На Бъдни вечер беше същото. Много официално. А после - след Бъдни вечер, всички от партито се качваха на колите си и отиваха в Крийгън за църковната служба в полунощ - имаше също кола за персонала и за всеки, който искаше да отиде. И събираха погледите, когато влизаха в църквата и вървяха по пътеката - всички в най-хубавите си дрехи, с госпожа Маклелън най-отпред в дълга черна рокля от тафта, влачеща се по пода, и с палто от норка. На хората им харесваше тази гледка. Толкова елегантна и празнична. И мъжете в хубавите си палта и черните вратовръзки. Ти не помниш това, Оскар.
– Не. Не съм идвал в Коридейл за Коледа.
– Когато пристигна Хю, всичките стари традиции бяха изхвърлени на боклука. Не мисля, че той изобщо ходеше на църква, даже и на Бъдни вечер. Тъжно е да си помисли човек, че именно той, такова безгръбначно същество, наследи мястото и допусна да му се изплъзне през пръстите. - Тя поклати глава и въздъхна, като се сети за беззаконията на безнадеждния Хю. - Но всичко това е вече в миналото. Ами ти, Оскар? Ще отидеш ли на литургията в полунощ? Не ти трябва дори кола. Просто пресичаш улицата.