Вътре беше много студено и дори малко усойно, но не бе толкова страшно, колкото Елфрида си спомняше и се опасяваше. През прозореца в дъното на стаята влизаше обилна слънчева светлина. Навсякъде се носеше миризмата на силен сапун и дезинфекцираш препарат. Бети Каупър и Роуз бяха изчистили и излъскали цялата къща: пепелниците бяха празни, килимите - изтупани, мебелите полирани, огромният боклук - изхвърлен, а подът - изтъркан. Писалището с капак бе затворено, а количката, която майор Биликлиф наричаше бар, бе разчистена от старите бутилки и използваните чаши. Даже дрипавите памучни пердета бяха изпрани и изгладени. Огнището бе заредено със съчки и хартия, една медна кофа (излъскана) бе пълна с въглища, а имаше и купчина сухи дърва.
– Първо най-важните неща - Оскар си свали сакото, коленичи да запали вестниците и скоро чу как съчките започнаха да пукат.
В дъното на стаята беше вратата, срещу която горката Бренди, виеща и отчаяна, се бе хвърляла от време на време и много бе изплашила Елфрида. Сега Елфрида предпазливо отиде и я отвори, при което се озова в негостоприемна и студена малка кухня, построена от бетонни блокове и прозорци със стоманени рамки в утилитарен стил. Имаше керамична мивка с дървен плот, малък хладилник и газов котлон. Малката маса беше застлана с мушама, а подът бе покрит с износен балатум. Нямаше нищо друго. През остъклена до половината врата отляво се излизаше навън на плочник, където бяха оставени счупена ръчна количка, вила и старо корито с умрели мушката. Нямаше и следа от топли тръби или каквото и да било отопление и беше ужасно студено.
Тя се върна при Оскар, който слагаше въглища в огъня и добави също дърва. Тя каза:
– Как се е отоплявал майорът? - попита тя.
– Сигурно не се е отоплявал. Не знам. Ще разберем - И той се изправи, изтупа си ръцете в панталоните и каза: - Ела да разузнаем.
Не им отне много време. През малкото антре минаха в другата стая. Там беше трапезарията на Биликлиф, където Оскар си спомни прострените върху облегалките на столовете немачкаеми ризи на възрастния човек. Но и тук Бети и Роуз се бяха потрудили, защото беше чисто и подредено. Старите кашони и купищата вестници бяха изчезнали, а масата беше старателно излъскана и около нея бяха наредени четири стола.
От тази стая водеха стълби, много стръмни и тесни, към горния етаж и двамата се качиха и разгледаха двете стаи. В стаята на майор Биликлиф имаше само една следа от бившия обитател - няколко добре затворени кожени куфара. Елфрида предположи, че са пълни с по-представителните му дрехи. Леглото беше с памучна покривка, а килимчетата бяха изпрани.
– Бихме могли да се преместим още утре - отбеляза Елфрида. И след това бързо добави, в случай че Оскар приемеше думите й на сериозно, - ако решим.
– Мило момиче, не мисля, че искаме това.
Втората стая беше по-малка, а банята, макар че не беше точно ужасът, който Роуз предвещаваше, имаше спартански вид и не предразполагаше към продължително киснене във вана с аромати. Ваната бе ръждива и на петна, а мивката - напукана. Балатумът беше започнал да се къдри в ъглите. На дървената окачалка висеше чиста, но изхабена кърпа. На мивката имаше сапун.
Най-хубавото нещо на банята, както и на кухнята, беше гледката. Елфрида успя, макар и малко трудно, да отвори прозореца и се подаде навън. Всичко беше все още тихо и спокойно, но тя усети шумоленето на дърветата като шепот, предизвикан от мистериозен бриз, който не можеше да се почувства. Прелетяха два дъждосвиреца, които се бяха запътили към морето, издавайки тъжен и самотен възглас. Под прозореца беше градината - неподдържана и занемарена. Остра трева, туфи бурени, два ръждясали пръта за пране с късо въже, опънато между тях. Изглежда, нищо не бе правено от години, но тя не се почувства нито потисната, нито обезсърчена. Гледката, същата гледка, на която се беше възхищавала от прозореца на Роуз, беше пред нея. Склоновете с ливадите, блестящите сини води и далечните хълмове. И тя си помисли, че за къща, която не изобилства с приятни спомени, чувството е приятно. Беше занемарена, но положението не бе безнадеждно. Просто й трябваха, както на някое човешко същество, малко смях и малко нежни любещи грижи и щеше да се оживи. Единствено имаше проблем с отоплението, така че трябваше да измислят как да го решат.
– Ще отида навън да разузная наследството си - каза Оскар.
– Иди. Ще се пръснеш от възхищение, когато си видиш градината.
Елфрида го чу как слезе долу и изсвири на Хорацио. Тя почака. В момента явно се намираше под нея, като двамата бяха минали през кухненската врата. Тя го гледаше как стои на слънце и се оглежда. След това тръгна с Хорацио по петите му да обходи имението си и като стигна до края и до огъналата се ограда, която беше границата, облегна лакът на един от прътовете и остана там, загледан в морските птици на брега на залива.