Помисли си, че няма да е зле да му купи един бинокъл. А и също, че се чувства добре, в мир със себе си. Човек от провинцията, който най-после си е дошъл у дома.
Елфрида се усмихна, затвори прозореца, излезе от банята и просече тесния коридор към по-малката стая, за да хвърли още един бегъл поглед, защото това би могла да бъде стаята на Люси. Огледа я с опитно око, като се опитваше да прецени дали ще има място за бюро, където да пише домашните си. И установи, че ще има, ако махнат огромната дъбова спалня и я сменят с единично легло. Единственият проблем беше, че стаята е северна и затова не е достатъчно светла. Може би можеше да се измисли нещо на западната страна...
Тя чу звука на приближаващ се автомобил и като погледна през прозореца, видя ландроувъра на Сам да подскача по пътя към къщата. После зави и спря до портата. Задната врата се отвори и от там изскочи Люси:
– Елфрида!
Тя звучеше много радостна. Сякаш за пръв път в живота й всичко щеше да върви добре. Изпълнена с надежда и щастие, Елфрида се обърна и излезе от стаята. Изтича по тясното стълбище да отвори широко предната врата и разтвори ръце. Люси се хвърли и прегръдката й и веднага започна да споделя, преди Елфрида да бе казала и дума.
– О, Елфрида, всичко е наред. Кери успя да се чуе с мама, която бе страшно изненадана и трябваше да й се обяснява два пъти, преди да разбере напълно какво смятаме да правим. А Кери беше невероятно убедителна и каза на Никола, че трябва да мисли за себе си и за Рандъл, да изкарат прекрасен меден месец и да не бърза да се връща в Англия. И мама каза, че ще ходят за медения месец в Хавай, а след това - в Кливланд, за да видят другата къща на Рандъл, така че ще им трябва много време. И каза, че е много, много мило от ваша страна да ме приютите и че мога да остана с вас.
Макар да почувства огромно облекчение и да беше възхитена, Елфрида все пак мислеше практично:
– Ами училището? Училището в Лондон имам предвид.
– О, мама ще се погрижи за това. Ще се обади на госпожица Максуел-Браун, за да й обясни, и ще я помоли да ми запази мястото за другото лято, ако реша да се върна тогава. Искаше да говори и с теб, но Кери каза, че си тук, и мама каза, че ще се обади да говори с теб друг път. Елфрида, нали къщата е много сладка? Какво прави старата кола там?
– Ръждясва.
– А вашата къде е?
– При Роуз.
– Помислихме, че сте я забутали в някой гараж и сте купили тази вместо нея.
– Да, да, изобщо не сте си помисляли такова нещо.
– Върви ли?
– Не знам.
– Рори ще я поправи. О, Елфрида, той получи писмо. Заминава за Непал в средата на месеца. Не е ли вълнуващо? Само дето ще отсъства, когато аз съм тук, но ще си дойде през август да се подготви за университета. Елфрида, това всекидневната ли е? И виж, вече сте запалили камината! Толкова е уютно. Къде е Оскар?
– В градината.
– Как да стигна дотам?
– От кухнята. През вратата...
Без да се бави, Люси тръгна, като препускаше през градината и викаше Оскар. Тогава се появи Кери, която се опитваше да влезе през вратата с огромна кошница с покупки, с термоси и бутилки, окачени на рамото й.
– Ето ни и нас. Извинявай, надявам се, че не сте ни чакали дълго. - Тя остави кошницата на пода и като се изправи, вдигна юмрук в знак на победа. - Успях! Обадих се на Никола, повиших й настроението и всичко е наред. Радваме се на родителското одобрение. Люси може да остане тук и да ходи на училище в Крийгън, а Никола каза, че ще се свърже с теб - да допринесе с малко пари за храната и стаята.
– Не бях и помисляла за това - призна Елфрида.
– Знам, така и предполагах. И освен това ще те удостои с присъствието си следващия път, когато се появи в тази страна. Предполагам, че това означава да пътуват на Север с някоя превъзходна кола, шофирана от Рандъл Фишер, за да се изфука с новото си богатство и да ви провери с Оскар...
– Кери, не бъди нелюбезна.
– Навярно ще се държи покровителствено.
– Това няма значение. Ние знаем как да действаме. О, браво! Те се прегърнаха победоносно.
– Елфрида, сигурна ли си, че няма да ви дойде нанагорно? - Кери стана сериозна.
– Не мисля - поклати глава Елфрида.
– Поемате доста неща.
– Никога не го казвай.
– Как е къщата?
– Студена. Затова запалихме камината.
– Може ли да огледам?
– Разбира се.
– Това кухнята ли е?
– Не е ли ужасна?
– Но е много слънчева! А, виж, Оскар е там... - Тя излезе в градината през кухненската врата. - Оскар!