Елфрида вдигна кошницата, занесе я в кухнята и я сложи на масата. Тогава дойде и Сам, който, натоварен догоре, носеше кашон с покупки - изглеждаше доста тежък.
– Всичко това за пикника ли е? - попита тя с малко учудена.
– Истински пир. Къде да го сложа?
– Тук, до кошницата. Къде е Рори?
– Опитва да се справи със старата кола на майор Биликлиф. Изглежда ужасно. Имаме ли ключ, за да я запалим?
– Нямам представа.
– Може да свалим спирачката и да я избутаме. Отнема от прелестта на новопридобитото богатство. - Той отиде до прозореца и погледна към градината, където Оскар, Кери и Люси вече се връщаха. - Каква невероятна гледка! Къщата е хубава, Елфрида. Излъчва сигурност.
И тя почувства някаква топлина, като майка, която са похвалили за красотата на детето й.
– И аз така мисля.
Пикникът на Бъдни вечер в Коридейл, първият им пикник там, беше нещо като подвижен пир. Започна с чаша вино край камината, в топлината, излъчвана от дървата, но после бавно премина навън, на открито, защото денят беше толкова красив, че изглеждаше едва ли не светотатство да стоят вътре. Рори и Люси първи излязоха в градината и другите ги последваха един по един, сядайки на кухненските столове, на възглавниците от дивана и на дебелия килим, който Рори взе от колата на Сам. Въздухът беше студен, но грееше слънце, къщата им пазеше завет, така че не се усещаше никакъв вятър.
Кери и Сам се бяха справили отлично. Бяха донесли топла супа с шери, която пиха от чаши, пресни питки с шунка и английска горчица, киш с бекон и яйца, пилешки кълки, доматена салата, хрупкави зелени ябълки и сирене чедър. И накрая - термос с горещо кафе.
Елфрида, която седеше на възглавница и се беше облегнала на стената, обърна лице към слънцето и затвори очи.
– Това беше най-хубавият пикник през живота ми. Благодаря ти, Кери. Чувствам се доста замаяна от виното. До лудост. Може би се намирам в Майорка.
Оскар се засмя.
– Ако забравим, че още си увита в дебелото си яке.
Рори и Люси, след като свършиха с яденето и си разделиха огромен пакет чипс и един шоколад, изчезнаха - влязоха вътре, да разузнаят в малката къща. След малко се появиха отново.
– Толкова е хубаво, Оскар! - каза Люси.
– Единственото нещо - обади се остро Рори - е, че трябва да направите нещо за отоплението. Вътре е като на Северния полюс.
Кери запротестира:
– Рори, къщата е стояла празна доста време, имаше сняг. Хайде сега, декември е. През декември не е топло никъде.
– Не - каза Оскар твърдо. - Рори е прав. Отоплението ще бъде от първостепенна важност. Вие двамата къде ще ходите сега?
– Мислехме да заведем Хорацио на разходка към морето и брега.
Оскар довърши кафето си и каза:
– Ще дойда с вас.
Той се бе хранил седнал на стъпалото на кухненската врата. Сега остави чашата си и подаде ръка на Рори, който я пое и го издърпа.
– След това пиршество се нуждая от малко движение. Кой идва с нас?
– Аз - каза Кери.
– Аз няма да дойда - каза твърдо Елфрида. - Защо не останете да поседите малко? Цари такова невероятно спокойствие.
– Ако поседим, ще се стъмни, преди да разберем, и няма да има време за разходка. А ти, Сам?
– Аз ще остана с Елфрида. Искам да инспектирам сградата.
Развеждането на Сам Хауърд из къщата на майор Биликлиф беше доста по-различно от оглеждането на къщата с Оскар. С Оскар Елфрида просто вървеше от стая в стая и накрая беше благодарна, че всичко не е толкова мижаво или разнебитено, колкото се опасяваха. Но Сам беше извънредно практичен, дори педантичен, точно както и предполагаше Елфрида. Той почукваше по стените, отваряше кранчетата, проверяваше рамките на прозорците и контактите и не каза нищо, когато Елфрида му показа ужасите в бетонната баня. Най-после свършиха и седнаха във всекидневната. Огънят гаснеше, така че тя сложи още дърва на жарта и разбърка с ръжена. Сам не бе казал почти нищо, не беше отбелязал много неща по къщата и тя се опасяваше, че мислено е отхвърлил наследството на Оскар и щеше да каже, че според него къщата е необитаема.
– Какво мислиш, Сам? - попита тя притеснена.
– Мисля, че потенциалът й е голям. А мястото е просто идеално... Един момент, трябва да взема нещо от колата. Дали е включен токът? Може ли да запалим една-две лампи? Започна да става малко тъмно.
Когато той излезе, Елфрида включи лампите. От абажура на тавана струеше бледа светлина. Дали крушката щеше всеки момента да изгори, или просто това беше поредният пример за пестеливия живот на Биликлиф? Тя запали още една лампа до камината и после още една на бюрото. Така вече изглеждаше по-добре. Когато Сам се върна, Елфрида видя, че носи бележник с жълти листове и химикалка.