Двамата седнаха на дивана.
– Така - каза Сам, като бръкна в джоба си, извади очила и си ги сложи. - Да говорим по същество. Смятате ли да живеете в къщата така, както е, или искате да промените някои неща?
– Зависи - каза Елфрида предпазливо.
– От какво?
– От цената.
– Да предположим... - Той започна да чертае скица в бележника. - Да предположим за начало, че съборите кухнята и банята. Те са грозни, непрактични и препречват светлината от юг. Освен това мисля, че трябва да махнете стената, която разделя всекидневната от антрето. Тя е от гипскартон и не е носеща. Така стаята ще стане голяма и просторна. Аз бих предложил да превърнете трапезарията в кухня и може би да подредите място за хранене на юг в нея. Южната и западната стена могат да се остъклят... Така ще спечелите гледката и всеки слънчев лъч ще влиза вътре. Ще имате и кът на завет, където да сядате навън. Малка тераса. Удобна за топлите летни вечери.
– Ами стълбището?
– Ще го преместим към задната стена.
– Ами хладилници, перални и други подобни? Електроуреди?
– Ще ги сложим във вградена кухня. Там вече има комин, така че можете да инсталирате акумулираща печка „Ага“. Постоянна и сигурна топлина, зиме и лете, а ако се случи да има топлинна вълна, което не е много вероятно в тази част на света, просто ще отворите вратите и прозорците.
– Това по-добро ли ще е от местно парно?
– Така мисля. Защото къщата е добре построена, каменна, така че, щом сложите подходяща изолация, ще бъде топла. Освен това във всекидневната имате камината. А в стаите можете да сложите електрически радиатори, водата също можете да я топлите с ток. Това е невероятно ефикасно, а ако спре токът, ви остава печката.
– Ами банята?
– Нова баня - той я скицира. - Над трапезарията.
– И Люси ще я използва.
– Няма нищо.
– Малката стая, където ще спи тя, е ужасно тъмна.
– След като се отървете от старата баня и коридора, ще имате южна стена за още един прозорец.
Елфрида гледаше простите му предложения, скицирани за нея на жълтия бележник, и беше смаяна, че той толкова бързо разреши проблема. И просторният долен етаж й допадаше. Тя си представи как двамата с Оскар седят там, където тя седеше сега, до камината, с удобствата на съвременна кухня в другия край на стаята.
– А антрето? - попита тя.
– Ще го махнем. Само събира влага. Но с двойни прозорци и с нова предна врата студът няма да може да влиза.
Елфрида си прехапа палеца:
– И колко ще струва всичко това?
– Честно казано, не знам.
– Дали ще струва повече от... осемдесет хиляди лири?
Той се засмя, развеселявайки се.
– Не, Елфрида, не мисля, че ще струва толкова. Няма да строите наново къщата. Просто ще я преустройвате. Покривът изглежда здрав, което е и най-важното. Няма и следа от влага. Но мисля, че трябва да извикате специалист да го провери. И също ще е по-добре да се подмени електрическата инсталация. Но въпреки това осемдесет хиляди ще са предостатъчни. - Той си свали очилата и я погледна. - А имате ли осемдесет хиляди?
– Не. Но се надявам да имаме. Джейми Ърскин-Ърл ще продаде малкия ми часовник. Не сме ти казали още, но явно е много рядък. За колекционери. Струва много пари. Така че му казах да го продаде.
– Осемдесет хиляди?
– Толкова каза той. Най-много осемдесет и пет.
– В такъв случай няма страшно. Радвам се! Давай, Елфрида!
– Трябва да наемем архитект. И да получим разрешително. И такива работи.
– Ами съпругата на доктора? Джанет Синклър. Тя е архитект. Наемете я нея. Ще имате предимството, че е местна и ще познава най-добрите майстори, дърводелци и водопроводчици.
– А колко време ще отнеме всичко това?
– Шест месеца, предполагам. Не знам.
– Ще трябва да останем в Естейт Хаус, докато стане готова тази къща.
– Разбира се.
– Ами ти, Сам? Нали искаш Естейт Хаус.
– Ще почакам. Няма да ви изхвърля на улицата.
– Но ще работиш в Бъкли. Къде ще живееш?
– Ще намеря.
На Елфрида й хрумна страхотна идея и в спонтанния си стил тя веднага я сподели с него.
– Ще живееш с нас. В Естейт Хаус. Ти, Люси, Оскар и аз. Вече имаш стая там. Просто ще останеш.
Сам отново се засмя.
– Елфрида, това са предложения, които трябва да се обмислят много добре.
– Защо? Защо да мисля?
– Защото може да се разколебаеш после. И трябва да го обсъдиш с Оскар. На него може изобщо да не му хареса идеята
– О, Оскар ще се радва да си при нас. Аз също. За мен ще бъде нова професия. Да давам квартири под наем. Какво ли не съм била. Актриса, макар и немного добра. Сервитьорка, когато не бях на работа. Дама с немного добра репутация. Шивачка на възглавнички. А сега и хазяйка. Моля те, съгласи се. Имам чувството, че Естейт Хаус е вече твоя някак си, макар че още не я притежаваш. Сякаш винаги е трябвало да живееш там. Там и трябва да бъдеш.