– Благодаря - каза Сам. - В такъв случай приемам. Ако Оскар се съгласи, разбира се.
Слънцето вече беше започнало да се спуска, когато се върнаха останалите от разходката. Първи бяха Оскар и Кери с Хорацио, на който много му се пиеше нещо освежително.
– Как беше? - попита Елфрида, като търсеше в шкафа подходяща купа за кучето.
– Идеално - каза Кери, докато си развързваше шала. - Невероятно място. И всички птици бяха на брега! Патици и корморани, и чайки... А вие със Сам как прекарахте?
– Сам е страхотен. Той направо начерта скиците. Трябва да дойдеш да ги видиш, Оскар. Не трябва да правим почти нищо. Само да съборим някои части и да построим други, да се отървем от една стена и да намерим една печка „Ага“. Не зяпай така, Оскар, всичко е толкова ясно. Ще помолим Джанет Синклър да ни бъде архитект.
И Сам каза, че трябва да извикаме специалист да я инспектира и да се направи нова електрическа инсталация, но смята, че няма нито повредено, където и да било. Ела да видиш.
След половин час най-после се върнаха Рори и Люси. Оскар вече се бе запознал с предложенията на Сам, беше се убедил, че са практични, и бе дал съгласието си. Кери също ги одобри.
– Да ви кажа, че винаги ми е харесвала идеята за открит долен етаж, особено в малка къща. И с новото разширение това означава, че ще влиза много повече светлина. Сам, ти си умен. Даже много умен. Откъде си научил толкова много неща за събаряне на стени и чертане на скици?
– През последните два месеца се занимавах само с планове, проекти и архитектурни чертежи. Би трябвало да съм много тъп, за да не науча поне нещо...
Слънцето започна да се скрива. Кери си погледна часовника и каза, че е време да се прибират в Крийгън. Люси трябваше да приключи с подреждането на масата за коледната вечеря, а Кери - да сготви голямо и насищащо ястие за вечерта.
– Ще отидем ли на църква за среднощната служба?
– Мисля, че да. Оскар не иска да дойде, но аз ще отида.
– И аз. И Люси, и Сам ще дойдат. Ще ядем късно, иначе вечерта ще ни се стори много дълга.
– Ще играем на карти - каза Оскар. - Намерих няколко тестета в най-долното чекмедже на скрина. Кой знае как се играе канаста с три тестета?
– Искаш да кажеш самба? - попита Сам. - Аз знам. Всички в Ню Йорк бяха полудели по тази игра, когато бях там.
– Аз не знам как се играе - каза Люси.
– Не се притеснявай - успокои я той. - Ще играеш с мен.
И те започнаха да събират остатъците от пикника. Когато приключиха, си взеха шапките и ръкавиците и се приготвиха за път . Първата група потегли с колата на Сам. Елфрида, Оскар и Хорацио останаха да заключат и щяха да тръгнат след малко, но излязоха да изпратят останалите.
Беше само четири часа, но се възцари синият здрач, а в сапфиреното небе над тях надвисна и чиста нова луна, деликатна като мигла. Покритите със сняг хълмове почти светеха в странния полумрак, а заради отлива водата се бе оттеглила от залива, оголвайки части от брега и пясъка. Дъждосвирците все още летяха ниско над брега, но другите птици замлъкнаха, бяха приключили с песни те си за деня.
Големият ландроувър изчезна с включени задни светлини по пътя. Оскар и Елфрида останаха на вратата, докато престанаха да чуват шума на двигателя, след което влязоха отново в къщата.
– Не искам да си тръгвам - каза Елфрида. - Не искам този ден да свършва.
– Тогава да останем още малко.
– Ако имах чай, щях да ти направя една чаша.
– Ще пием чай, когато се приберем.
Той седна уморен на дивана, там, където бе седял Сам Хауърд. По време на разходката с младите бяха стигнали по-далеч, отколкото той възнамеряваше, и сега бе уморен. Елфрида сложи последното дърво в огъня и седна срещу него, като разпери студените си пръсти, за да ги стопли на огъня.
– Тук ще живеем, нали, Оскар?
– Ако искаш.
– Аз искам. А ти?
– Да. Признавам, че бях резервиран, но след като видях къщата отново и Сам сподели всички тези идеи и възможности, мисля, че точно това трябва да направим.
– Много е вълнуващо. Ново начало. Архитекти и майстори, обновление. Една от любимите ми миризми е миризмата на мокър гипс. А следващата поред - на прясна боя.
– Ами мебели?
– За начало можем да се справим с това, което има тук. Вероятно можем да разгледаме, да изберем някои красиви мебели на разпродажби. Но най-важното е да преустроим мястото така, както искаме. Топло, светло и проветриво. С печка и с красива кухня. Най-важна е топлината. Не мога да си представя как майор Биликлиф е живял тук толкова дълго, без да измръзне.