– Той беше от старата школа. Дебело сако от туид и дълги вълнени долни гащи и без глупавото чувство, че ти е студено.
– Ти нали няма да станеш такъв, Оскар? Няма да понеса, ако започнеш да носиш дълги вълнени долни гащи.
– Не. С малко късмет няма да се наложи.
Сенките се увеличаваха. През прозорците голите дървета потъваха в мрак. Елфрида въздъхна.
– Май трябва да тръгваме. Не бива да оставям Кери сама да се справи с всичко...
Но Оскар каза:
– Чакай. Искам да поговорим.
– За какво?
– За нас.
– Но... - Тя искаше да каже „Но нали цял ден говорим за нас“, когато Оскар я прекъсна.
– Просто ме изслушай. Чуй ме.
Гласът му прозвуча толкова сериозен и съсредоточен, че тя стана от стола и седна до него на стария диван, а той протегна ръка и я положи върху нейната. И тя си спомни, че той направи това още един път, докато седяха на масата в кухнята в Имението, когато Глория и Франческа вече ги нямаше, и нито Оскар, нито Елфрида можеха да намерят думи да се утешат взаимно.
– Слушам те - каза тя.
– За нас това ще е нова крачка. Заедно. Истинско обвързване. Да преустроим къщата, да похарчим много пари и да дойдем да живеем тук. Освен това за близкото бъдеще знаем, че Люси ще живее с нас. Не мислиш ли, че е дошло времето да се оженим? Да бъдем съпруг и съпруга? Знам, че е формалност, защото, и да искаме, пак няма да можем да сме по-женени, отколкото сме сега. Но това би запечатало нашия съюз... Не в морално отношение, но като потвърждение на вярата ни в бъдещето.
Елфрида усети, че очите й се изпълват със сълзи.
– О, Оскар... - Тя издърпа ръката си и започна да търси кърпичка. Веднъж му бе казала, че старите хора изглеждат отвратително, когато плачат. - Не трябва да го правиш. Минали са само няколко месеца, откакто починаха. Толкова малко време да скърбиш и да се възстановиш. Недей да мислиш за мен, защото аз не съм такъв човек. Ще се радвам да остана с теб до края на живота си, но не искам да смяташ, че трябва да се ожениш за мен...
– Не смятам така. Обичам те и те уважавам и така и не смятам, че някой от нас го е грижа какво ще си помислят или ще си кажат другите хора. Бих могъл спокойно да продължавам по този начин Сега обаче трябва да вземем предвид и Люси.
– Но каква връзка има тя с това, как ще живеем живота си?
– Скъпа Елфрида, помисли само. Хората в Крийгън ни приеха с голяма сърдечност, дори със снизхождение. Без да задават каквито и да било въпроси. Никой не е хвърлил по нас камък, нито дори мъничко камъче. Но с Люси е по-различно. Тя ще ходи в местното училище. Децата невинаги са много мили. Може да тръгнат слухове и дори днес родителите могат да бъдат жестоки. Не искам по никакъв начин това да се отрази на Люси. Освен това трябва да помислим за новия съпруг на Никола. Не знаем нищо за него и той вероятно е много свестен човек, но може да се окаже, че е от онези хора със силни убеждения и висок и непрощаващ морал. Може Никола да го доведе на гости. Не искаме да даваме на никого от тях повод да изпратят Люси в Кливланд, Охайо, против волята й.
– Искаш да кажеш, че той няма да иска да я остави с нас просто защото живеем в грях?
– Точно така.
– И заради нея трябва да се оженим?
– Грубо казано, да.
– Ами Глория?
– Глория щеше да разбере.
– Толкова малко време е минало, Оскар.
– Знам.
– Сигурен ли си?
– Да, сигурен съм. Защото едно е ясно - че ти ми помогна да започна отначало, ти направи тъмната и болезнена част от живота ми не само поносима и възможна, но и радостна. Мисля, че заразяваш с радост всички край теб. Не можем да върнем нещата назад. Животът и за двамата няма да бъде никога същият както преди, но може да бъде различен, а ти доказа, че може да бъде и добър. Преди много време ти казах, че винаги ме караш да се смея. Освен това ме накара да те обикна. Сега не мога да си представя живота без теб. Моля те да се омъжиш за мен. Ако не бях толкова схванат, щях да падна на колене.
– Нямаше да го понеса - каза Елфрида, която най-после беше намерила кърпичка и си издуха носа. - Но много, много бих искала да се омъжа за теб. Благодаря ти, че ми предложи това. - И тя прибра кърпичката, а той отново хвана ръката й.
– Значи сме сгодени. Ще съобщим ли на другите новината, или ще я задържим за себе си?
– Нека я задържим за себе си. Тайна. Просто засега.
– Права си. Толкова много неща се случват в момента. Нека да мине Коледа и ще те заведа в Кингсфери да ти купя пръстен с диамант, а след това ще споделим щастливата новина с останалите.
– Трябва да си призная - каза Елфрида, - че не си падам особено по диамантите.
– Какво да ти купя тогава?
– Аквамарин?