Оскар се засмя и я целуна. И те можеха да стоят така в сумрака до края на вечерта, но изгоря и последното дърво и тъй като слънцето бе залязло, къщата бързо изстина. Беше време да тръгват. Навън пак бе станало студено и зимата се беше върнала. Задуха северен вятър и клоните на големия бук срещу оградата се разлюляха.
Бръкнала дълбоко в джобовете си, Елфрида се огледа. Луната изгряваше, показа се първата звезда.
– Пак ще дойдем - каза, без да се обръща определено към някого.
– Разбира се. - Оскар заключи, хвана я за ръка и с Хорацио по петите им тръгнаха по каменната пътека в синята кадифена вечерна светлина.
ЛЮСИ
Бъдни вечер
Почти осем часа вечерта е, а има още куп неща да се вършат. Трябва да напиша всичко, иначе ще бъде загубено завинаги. Толкова неща се случиха. Най-ужасното беше, когато мама се обади вчера по средата на партито на Елфрида, за да каже, че се е омъжила за Рандъл Фишър. Мисля, че това беше най-ужасното нещо, което някога ми се е случвало, защото веднага си помислих, че ще трябва да отида да живея в Щатите и да загубя всичките си приятели, или че ще трябва да живея сама с баба в Лондон. И че не се вписвам в нито едно от тези места, нито искам да живея там. Изпаднах в ужасна истерия и направо се поболях, отнесох се зверски с Кери, но всичко приключи.
Както и да е, всичко вече е уредено и засега ще остана тук, в Крийгън, с Оскар и Елфрида и ще ходя на дневното училище в Крийгън. Всъщност Рори каза на всички, че трябва да направя това, и много се радвам, че с него имахме възможност да поговорим, докато той нагласяваше телевизора. Така че той единствен знаеше точно как се чувствам, никой друг. Мисля, че наистина е най-добрият ми приятел. Той заминава за Непал в средата на другия месец и се вълнува страшно много от това. Ще ми липсва, но ще го видя отново, сигурна съм, когато се върне през август. Каквото и да се случи дотогава, ще си поставя за цел да го видя, а тогава ще съм на петнайсет. На петнайсет си много по-възрастен, отколкото на четиринайсет.
Ето защо тази сутрин, като се събудих, знаех, че всичко ще бъде наред, и сякаш голям товар ми падна от плещите. Кери се обади на баба, за да й каже за нашите планове, и тя се съгласи. После се свърза с мама във Флорида и с малко предумване успя да убеди и нея. Всъщност не й трябваше много. После и аз поговорих с мама, като гледах да не звуча прекалено възхитена, за да не се обиди и да не промени решението си.
После дойде Рори и събрахме нещата за пикника, а Сам ни закара в Коридейл. Отдавна си мечтаех да отида там и да разгледам всичко. Много е красиво и времето беше прекрасно - безоблачно, без вятър и доста топло. Закътана в имението, малката къща на Оскар е изключително сладка. Виждат се още няколко малки къщи, има големи дървета и страхотна гледка към морето и хълмовете. Невероятно тихо е - чуват се само песните на птиците, няма или нещо подобно. Къщата не е много голяма, но е доста занемарена и ужасно студена. Но Оскар запали огнището и стана уютно. Има само две стаи, а моята е малко мрачна, но Елфрида каза, че ще изглежда по-добре, след като направят някои промени в нея. На Сам му хрумнаха доста хубави идеи и когато ремонтът приключи, всичко ще изглежда много добре. Има и градина, която е малко буренясала, както и нещо като малка тераса, където си направихме пикника. Елфрида каза, че в близката ферма има и други деца - на семейство Каупър, които също ходят на училище. Може би, когато започне срокът, ще може да пътувам с тях за училище сутрин.
Прибрахме се със Сам, като оставихме и Рори у тях. Кери се зае да приготви за вечеря огромно ядене, което се нарича мексиканска царевична питка - в нея има и картофи, и праз, и яйца, и бекон, и още много други вкусни неща. В това време аз приключих с подреждането на масата за коледната вечеря, като сложих свещите, бисквитите и чиниите с шоколад и сгънах салфетките. В средата на масата има бокал с клонки на джел, така че изглежда много празнично, и когато запалим огъня, ще изглежда съвсем, както трябва, като на коледна картичка. Кери каза, че ни липсва само богът на веселието.
После ще играем на карти, за да запълним дългата вечер, след което в полунощ ще отидем в църквата за службата, но без Оскар, който каза, че не иска да идва.
Не знам след колко време ще се преместим в Коридейл, защото има да се ремонтират много неща. Би било прекрасно да съм там през лятото, но Елфрида каза, че ще видим. Но дотогава и тук е хубаво. И Сам ще ни бъде квартирант, докато всичко се подреди.
Не мога да повярвам, че е възможно един ден да бъда толкова потисната и отчаяна, а на следващия - толкова неописуемо щастлива.