– Разкажи ми за скривалището ти в Хемпшър.
– Дибтън. Селцето е доста обикновено и скучно. Но като че ли това исках. Къщата е малко жилище на железопътни работници, една от къщите в редицата. Тя е всичко, от което имах нужда.
– А хората как са?
–И те са обикновени. Мили и любезни. Може да се каже, че ме посрещнаха добре. Нямаше да мога да остана в Лондон.
– Намери ли си по-близки приятели?
Тя започна да му разказва за семейство Фубистър, за Боби Бъртън-Джоунс, за свещеника и жена му и за пантомимата в началното училище. Каза му за госпожа Дженингс и Албърт Медоус и баснословно богатия господин Дън със закрития басейн и огромната оранжерия с яркочервено мушкато и фикуси.
Накрая му разказа и за семейство Блъндъл. Оскар, Глория и Франческа.
– Наистина невероятно мили. Взеха ме под крилото си, както се казва. Глория е богата и щедра - две неща, които рядко вървят ръка за ръка, нали? Собственичка е на къщата, в която живеят. Къщата се нарича Имението и е ужасно грозна, но пък е страшно топла и уютна. Глория е била е женена преди, така че има двама пораснали и женени синове, но Франческа е толкова оригинална, смешна и сладка. Глория е блестяща домакиня - почти не минава ден, в който да не организира парти или пикник, събиране или среща. Пада си по конете, обича да събира големи групи приятели и да се отправят на някое конно състезание с минибар в багажника и с пекинезите й, вързани за бронята на колата и лаещи неистово по всеки минувач.
На Джефри очевидно му беше много забавно.
– А на Оскар допадат ли му тези неща?
–Не знам. Но е внимателен мъж, много чаровен наистина. Двамата с Франческа изчезват из околностите, залагат на малко обещаващи коне и си купуват сладолед.
– С какво се занимава? Или е пенсионер?
– Музикант е. Свири на орган. На пиано. Учител е.
– Колко хубаво, че си открила такава интересна двойка. Очевидно те обожават вероятно защото винаги оставяш след себе си свежестта на порив на вятър.
Елфрида обаче изрази опасенията си.
– Трябва да бъда много внимателна и строга със себе си. Нямам намерение да се слея с околността.
– Кой не би искал да станеш част от околността му!
– Не ставай фанатик.
– Винаги съм бил на твоя страна.
Години по-късно при мисълта за прекараните в Ембло седмици Елфрида най-ясно си спомняше фученето на вятъра, който духаше неспирно. Понякога стихваше до весел бриз, а друг път напираше от морето със силата на буря, връхлиташе скалите, виеше в комините и тропаше по вратите и прозорците. Скоро тя свикна с постоянното му присъствие, но нощем това бе невъзможно, така че тя лежеше в тъмното, чуваше го как се носи от океана, прекосява торфището и огъва клоните на старото ябълково дърво, така че чукаха по прозореца й като призрак.
Този вятър показваше пределно ясно, че лятото си е отишло. Октомври премина в ноември и с всеки изминал ден нощите започваха все по-рано. Красивото млекодайно стадо крави от породата гърнси на фермера се спускаха от полята сутрин и вечер за доенето и разкалваха с копитата си пътя, свързващ Ембло и фермата. След вечерното доене те се връщаха в нивите и търсеха завет покрай някоя стена или зад гъстите храсти на жълтугата.
– Защо не се прибират за през нощта? - попита Елфрида.
– Не се прибират. Тук няма слана и има много трева.
– Горките животинки! - Но трябваше да признае, че изглеждаха добре и бяха доволни.
Ежедневието на малкото домакинство я погълна и Елфрида се съобразяваше с бавното му темпо. Винаги имаше пране за простиране, ризи за гладене, картофи за вадене, кокошки за хранене и яйца за миене. След първата седмица осъзна с известна изненада, че през тези седем дни не бе чела вестник, нито пък беше гледала телевизия. Външният свят можеше да се разпадне, но всичко, което я безпокоеше, беше дали ще успее да свали чаршафите от простора преди да завали отново дъжд. Понякога вечери тя завземаше кухнята и приготвяше вечеря за Бен и Ейми, за да могат Джефри и Серена да вечерят навън сами или да отидат в близкото кино. Елфрида научи децата да играят руми и ги омагьосваше с разкази за времето, когато тя беше още в театъра.
През един уикенд капризното време се затопли - беше като пролет, вятърът спря, а слънцето грееше от безоблачното небе. Решена да се възползва максимално от благоприятното време, Серена извика четирите деца на фермера, приготви кошницата за пикник и всички излязоха на разходка, като минаха през нивите и се отправиха към скалите - пъстра група от шест деца, трима възрастни и три кучета. Ейми и Елфрида завършваха колоната, крачейки рамо до рамо. Пътеката пресичаше каменни порти и се извиваше надолу между жълтуги и трънки.