Събраха се около камината, но като взе чашата с кафе от подноса, Елфрида видя през дръпнатите завеси на прозореца наситения сапфиреносин цвят на небето. Въпреки че времето в този пролетен ден беше променливо - редуваха се дъжд и слънце, - когато седнаха да вечерят, облаците се бяха разпръснали и първата звезда изгря на небето над далечен бук, който започваше да се разлиства. Имаше място до прозореца и тя отиде да седне там, като стискаше чашата и чинийката в ръка с поглед, вперен в звездите.
Към нея се приближи Оскар.
– Всичко наред ли е? - попита той.
Тя се обърна и го погледна. Той беше толкова зает по време на вечерята - наливаше вино, раздигаше масата, подаваше възхитителния пудинг, - че тя почти не го беше заговаряла.
– Разбира се. Такава прелестна вечер. Нарцисите ви скоро ще се покажат.
– Обичате ли градинарството?
– Нямам много опит. Но тази градина изглежда особено приятна.
– Бихте ли дошли на една кратка разходка, за да ви разведа из нея? Още не се е стъмнило съвсем.
Тя хвърли поглед към останалите, които, погълнати от разговора, бяха потънали в креслата край камината.
– Да, бих искала, но няма ли да бъде неучтиво?
– Ни най-малко.
Той пое чашата от ръката й, отнесе я до подноса и я остави там.
– С Елфрида ще се поразходим из градината.
Глория се учуди:
– Толкова късно? Сега е тъмно и студено.
– Не е чак толкова тъмно. Ще се върнем след десетина минути.
– Добре, но намери някое палто за горкото момиче - навън е хладно и влажно. Не го оставяйте да ви държи навън дълго, мила...
– Добре, няма.
Другите отново подхванаха разговора, който се въртеше около безбожната цена на частното образование. Елфрида и Оскар излязоха. Той затвори тихо след себе си вратата и после взе от един стол дебело кожено палто, подплатено с овча кожа.
– Вземете го, на Глория е - каза той и нежно го метна върху раменете на Елфрида.
След това отвори остъклената наполовина предна врата и те излязоха навън в хладната и чиста пролетна вечер. В полумрака се виждаха храсти и жив плет, а под краката им тревата беше мокра от росата.
Тръгнаха да се разхождат. На края на моравата имаше тухлена стена с бордюр от цветя по ръба й, която се прекъсваше от арка с внушителна врата от ковано желязо. Той я отвори и те се озоваха в обширна оградена градина, разделена внимателно с геометрични фигури от чемширен жив плет. Една четвърт от градината беше заета от рози, добре подрязани и богато наторени с компост. Беше ясно, че с настъпването на лятото тук щеше да се открие прекрасна гледка.
Пред този професионализъм на градинаря тя се почувства загубена.
– Вие ли сте направили всичко това?
– Не, но планът е мой и наемам работник.
– Не съм много запозната с имената на цветята. Никога не съм имала истинска градина.
– Майка ми никога нямаше проблем с имената. Ако някой я попиташе за името на някое цвете и тя нямаше даже и представа, какво е, просто казваше важно Инапотикум Забраваниум. Почти винаги успяваше да мине с този номер.
– Трябва да го запомня.
Вървяха един до друг по широката, покрита с чакъл пътека. Той каза:
– Надявам се, че не се чувствахте прекалено изолирана на вечерята. Опасявам се, че сме малко тесногръда компания.
– Съвсем не. Наслаждавах се на всеки миг. Обичам да слушам другите, когато говорят.
– Такъв е животът извън града. Неимоверно интересен.
– Липсва ли ви Лондон?
– От време на време ужасно. Липсват ми концертите и операта. И моята църква - „Свети Бидълф“.
– Религиозен човек ли сте?
Елфрида зададе този въпрос спонтанно и съжали за това. Беше много рано за толкова личен въпрос.
Изражението му обаче не се промени.
– Не знам, но целият ми живот премина в дълбините на свята музика, литургии и химни на англиканската църква. И бих се чувствал неудобно да живея в свят, в който няма на кого да благодаря.
– За Божиите дарове ли говорите?
– Да.
–Разбирам, но въпреки това аз изобщо не съм религиозна. Онази неделя отидох на църква, защото се почувствах самотна и имах нужда от компанията на други хора. Не очаквах да чуя толкова приятна музика. Никога не бях чувала такъв аранжимент на „Те Деум“.
– Органът е нов, купен е с дарения от безброй покупко-продажби на вещи за втора употреба.
Известно време вървяха мълчаливо. Изведнъж Елфрида каза: