– За кухнята. Ела да ти покажа.
Тя освободи резето на дървената врата и я отвори широко. Кухнята не беше по-голяма от корабна кухня. Тук беше малката печка „Рейбърн“, която сгряваше цялата къща. Имаше дървен бюфет, пълен с чинии и чаши, под прозореца - керамична мивка, а дървена маса и два стола запълваха останалото място. Двукрилата дървена врата до прозореца водеше към задната градина. Горната й половина беше остъклена на малки квадрати и през нея можеше да се видят покритият с плочи двор и тесният цветен бордюр - толкова беше успяла да свърши Елфрида за цветята. Между плочите си проправяха път папрати, а по стената на съседите се катереше цял храст орлов нокът.
– Не е особено приветливо в ден като този, но има място точно колкото да се седне на един шезлонг в лятна вечер.
– На мен ми харесва страшно много!
Франческа се огледа като опитна домакиня.
– Но нямате хладилник. Нито пералня. Нямате и фризер.
– Нямам фризер, но имам хладилник и пералня - държа ги в бараката в дъното на двора. А чиниите ги мия в мивката, защото няма място за миялна машина.
– О, мисля, че майка ми щеше да умре, ако трябваше да мие чиниите на ръка.
– Ако живееш сам, не е толкова страшно.
– Много ми харесват чиниите и чашите в синьо и бяло. Любимите ми цветове.
– И на мен. Нищо не пасва с останалите, но купувам отделни бройки, когато намеря нещо на битпазара. Вече са толкова много, че едва се побират.
– Какво има горе?
– Същото. Две стаи и баня. Ваната е толкова малка, че краката ми висят навън. Едната стая е спалнята ми, а другата е работната ми стая, където шия. Ако ми дойде някой на гости, спи там, при шевната машина, парчета плат и каталозите за поръчки.
– Татко ми каза, че шиете възглавници. Мисля, че е точно колкото за сам човек. И кучето, разбира се. Като къща за кукли.
– Ти имаш ли си къща за кукли?
– Да, но вече не си играя с нея. Имам си животни. Едно морско свинче, което се казва Хепи, но не е много добре. Мисля, че трябва да го заведем на ветеринар. Има отвратителни петна с опадала козина по цялото тяло. Имам и зайци. И пони. - Тя сбърчи нос. -Казва се Принс, но понякога се инати много. Мисля, че е време да тръгвам. Мама каза, че трябва да му почистя преди обяда, а това отнема толкова много време, особено в дъжда. Благодаря, че ми позволихте да разгледам къщата ви.
– Удоволствието беше мое. Благодаря за милата покана.
– Ще дойдете, нали?
– Разбира се.
– Пеша ли ще дойдете?
– Не, ще дойда с колата заради дъжда. И ако се интересуваш къде я държа, ще ти кажа - на улицата.
– А, онзи стар форд фиеста ли?
– Да. Наистина е стар. Но това не ми пречи, стига колелата да се въртят и двигателят да работи.
Франческа се засмя, разкривайки скобите си, без да се стеснява, и каза:
– До после.
Взе якето си, от което още струеше вода, навлече го и размаха плитките си. Елфрида й отвори вратата.
– Мама каза в един без петнайсет.
– Добре, ще дойда и благодаря за посещението.
– Пак ще дойда - обеща Франческа.
Елфрида я гледаше как джапа по пътеката и излиза през вратата. След минута Франческа беше вече на колелото и й махаше, въртейки усърдно педалите през локвите по улицата, докато изчезна от погледа й.
Оскар, Глория и Франческа бяха първите приятели на Елфрида. Благодарение на тях тя се запозна и с други семейства - не само с Макгийъри и с Милс, но и с Фубистър, които живееха тук от много време и провеждаха ежегодното църковно лятно празненство в парка на къщата си, построена в джорджиански стил. Запозна се и с пенсионирания капитан Бъртън-Джоунс, служил в Кралските военноморски сили - невероятно трудолюбив вдовец, който обработваше безупречната си градина и беше председател на Дружеството на туристите, както и главен хорист в църковния хор. Капитан Бъртън-Джоунс (или Боби) организираше оживени малки забави с напитки и наричаше спалнята си каюта. Запозна се също и със семейство Дън. Господин Дън беше изключително богат човек и беше купил и преобразил старата викария в приказно място - просторно и удобно, с помещение за игри и с покрит отоплен басейн.
Докато се занимаваше с ежедневните си дейности, в живота Елфрида скромно навлязоха един по един и други - например госпожа Дженингс, управителка на селската бакалия и пощата, господин Ходжкинс, който обикаляше веднъж на седмица по домовете с месарския си пикап и беше надежден източник на новини и клюки, но имаше и здраво вкоренени политически убеждения, Албърт Медоус, който откликна на обявата й (картичка, закрепена на прозореца на госпожа Дженингс) за помощ в градината и се справи собственоръчно с тъжния безпорядък и кривия цветен бордюр в задния двор на Елфрида. Свещеникът и жена му я поканиха на вечеря, на която, разбира се, неведнъж й намекнаха да се присъедини към Института за жени. Тя учтиво отказа - не й харесваха екскурзиите с автобус и никога не беше правила мармалад през живота си, - но се съгласи да се включи в организирането на годишната пантомима за Коледа в началното училище.