Майкъл Енис
Злата воля на Фортуна
В памет на Чарлс Ливингстън Енис
ИТАЛИЯ ПРЕЗ 1502
Откъс от книгата „Чезаре Борджия: изследване на Ренесанса“
Уилям Харисън Адингтън
Лондон, 1903
Рядко се е случвало историята да ни предложи по-поразителен парадокс от този, който представлява Италия в началото на ХVI век. Ренесансът постига нови висини на блясък и нововъведения — сега Леонардо, Микеланджело и Макиавели са най-ярките фигури, — а Италия затъва в тресавище от политически предателства и хаос. Разбит на десетки автономни образувания, които варират от страховити нации като Венецианската република до хиляди малки градове-държави, Апенинският полуостров се превръща в бойно поле, което си оспорват могъщи династии, наемни военачалници, познати като кондотиери, и армиите на чужди монарси.
Сред този повсеместен хаос италианският народ вече не се надява да намери спасение в Бог и Църквата, затова хората се смятат за поданици на богинята Фортуна, представяна и в литературата, и във всекидневните беседи като капризна и злонамерена повелителка над всички човешки дела. Дори и най-просветлените умове на епохата не са неуязвими за тази вяра в тиранията на Фортуна. Леонардо да Винчи се противопоставя на анархията й с нова визия за естествения свят, където редът е установен и поддържан от математически и прости принципи. Воден от подобна цел, Николо Макиавели изучава древната и съвременната история, твърдо решен да извлече от нея фундаменталните принципи на човешкото поведение с надеждата, че тази нова наука ще позволи на злополучните водачи на Италия да се научат да предвиждат кризите и да се подготвят за яростните атаки на Фортуна…
През 1502 година настъпва историческият момент, в който интелектът на човека за първи път започва да нанася ответни удари върху злата воля и мощта на Фортуна. Възкресяването на човешката воля и логика, което ще промени хода на цивилизацията, намира искрата си не в познатите столици на Ренесанса, а в един почти неизвестен регион на Италия, известен като Романя — дълга плодородна равнина, обградена от Адриатическо море и Апенините. Официално Романя е част от териториите на Римската католическа църква (една от така наречените папски държави), но тази принадлежност от поколения е само на хартия. В действителност тя си остава група феодални владения, в които законът няма власт, отстъпена от алчни местни благородници на поредица от слаби папи… до момента, в който Родриго Борджия купува папския престол през 1492 година. Той приема името папа Александър VI, обявява намерението си да възстанови и разшири светските владения на Църквата с дела, достойни за Александър Велики, и се заема да пълни съкровищницата си с цел финансиране на войните, като продава дребни църковни постове и индулгенции с размах, който няма равен. По някаква необяснима причина обаче този хитър и опитен в заговорите папа, превъзходен съдник на човешките характери, поверява изпълнението на военните си амбиции на поразително неспособния си незаконороден син Хуан Борджия, дук на Гандия, който повежда армиите на Църквата към цяла поредица от унизителни поражения. Едва след като Хуан Гандия е убит през 1497 г. при загадъчни обстоятелства, папа Александър намира достоен инструмент в лицето на второто от незаконородените си деца: по-големият брат на Хуан Гандия, Чезаре Борджия, на когото баща му доскоро не е обръщал особено внимание, се превръща от никому неизвестен кардинал в прочутия „дук Валентино“ и връща Романя на Църквата с изключителна находчивост и дързост. През 1502 година в цяла Европа няма друг човек, който да вдъхва повече надежда на потиснатите народи или по-голям трепет сред тираните…
Завоеванията на Валентино предвещават раждането на нова Италия, но той е принуден да ги постига с помощта на отдавна утвърдено зло, кондотиерите. Тези наемни генерали напълно заслужават зловещата си репутация, защото планират и замислят конфликти с единствената цел да си осигурят пари за живот в лукс и покварени удоволствия. Макар че подобни кампании не носят особен риск за „воините на Фортуна“, те са извънредно тежки за селячеството, през което минава пътят им, и за беззащитните жители на градове, подложени на обстрел, глад и плячкосване… Папа Александър обаче обръща гръб на дългата история на лични вражди и наема омразните кондотиери, за да подпомогне осъществяването на амбициите си… Кондотиерите, видели със собствените си очи бързия и безпощаден начин, по който Валентино консолидира папската власт в Романя, както и усилията му да създаде задължителна военна служба и да обучава свои собствени войници, предчувстват все по-нарастваща и сериозна заплаха за препитанието и живота си… През октомври 1502 година кондотиерите предприемат мащабни въоръжени нападения срещу папските крепости в Романя.