Николай Райнов
Злата жена и дяволът
Хърватска приказка
Имало някога една много зла жена. Каквото й каже мъжът, все наопаки правела. Той й заръча да стане рано, а тя спи чак до вечерта. Рече й да си легне, а тя вземе, та се разшета и цяла нощ не ляга — само за да не му угоди.
Той ще й каже в някой неделен ден:
— Невесто, днес у меси баница, да хапнем и ние като всички хора, та да разберем, че е неделя.
А тя ще му се сопне:
— За тебе ли да умеся баница, изеднико? Ще имаш да вземаш! Не баница, а и хляб няма да ядеш днес. Ти не заслужаваш и хляба, който го ядеш.
За да има мир вкъщи, той ще рече:
— Добре, невесто. Щом не заслужавам, недей меси баница. И хляб недей ми дава. Нека погладувам един ден най-сетне.
— Тъй ли? — ще викне тя. — Ти ли ще ми казваш какво да правя?
И ще изпече баница, голяма колкото цялата трапеза, па ще му я сложи и ще рече:
— Яж, изеднико! Яж, чума да те изяде! Да не си посмял да оставиш един къс, че ще те пребия.
Отишъл мъжът един ден в гората за дърва. Гледа — зрели къпини. Навел се да си откъсне и видял, че под къпинака има голяма дупка. За малко щял да падне в нея. Рекъл си на ума:
— Тая дупка е тъкмо за жена ми. Влезе ли вътре, и дяволът не може да я извади. Защо ще си губя живота с нея? Не мога ли да я накарам да падне в ямата?
Набрал къпини и ги отнесъл у дома си:
— Невесто, тия къпини са отровни.
— Отровни? Ти мене ли ще лъжеш? Ей сега ще ги изям всичките.
И наистина ги изяла. А мъжът рекъл:
— Прощавай, булка, че те излъгах, ала не го направих нарочно. Има мъжки къпини и женски. Ако яде жена от мъжките, ще се отрови. Изглежда, че тия са били женски, а аз съм ги взел за мъжки. Но в гората има и мъжки. Те растат над една дълбока яма. Да не си отишла да береш, че ще паднеш! Кой ще те вади после?
— Кой ли? Ти ще ме извадиш, проклетнико!
— Недей се шегува, невесто! Стой си вкъщи! Не ходи в гората!
— Напук на тебе, ей сега ще отида!
— Тогава недей ме поне кара и аз да отивам с тебе, че съм много уморен.
— И ти ще дойдеш, поразнико! Ще дойдеш да ми кажеш къде е къпинакът.
Тръгнали. Стигнали до къпинака. Жената се навела да бере ягоди. Бере и яде. Приближил се и мъжът — и той да си набере. А тя му викнала:
— Махни се оттук, дяволе проклети! Махни се, че ще те убия!
И както се извърнала към мъжа си да го заплаши, подхлъзнала се и паднала в ямата.
— Слава Богу, сега ще си поживея спокойно — си казал селянинът и се върнал вкъщи.
Прекарал няколко дена без жена си, но — нали бил с жалостиво сърце — станало му мъчно и решил да отиде да извади невестата от ямата. Взел едно дълго въже и отишъл в гората. Спуснал единия край на въжето и викнал на жена си:
— Булка, хвани се за това въже да те изтегля.
— Да ме изтеглиш ли? Девет години тегло да теглиш. Не се хващам.
— Хвани се, невесто! Остави това твърдоглавие. От глад ще умреш в ямата. Дошъл съм да те измъкна.
— Дано те към гробищата помъкнат, дърти вещеро! Не ща.
Ала в това време мъжът усетил, че за въжето се е заловило нещо. Той си помислил, че е жена му.
— Слава Богу, дошъл й е умът в главата — си казал той и почнал да дърпа.
Но какво се оказало? За въжето се било заловило едно черно, рогато и опашато дяволче.
— Ти ли намери да се хванеш? — викнал мъжът. — Я се пускай по-скоро!
А дяволчето почнало да му се моли:
— Добри човече, изтегли ме! Недей ме хвърля в тоя трап! Една зла жена дойде при нас, че като почна да ни хапе, да ни щипе, да ни бие, да ни скубе косите — остави се! Не е за приказване. Извади ме, ще ти се отплатя.
— С какво ще ми се отплатиш?
— Ще те направя лекар. Пари ще спечелиш.
Селянинът се съжалил над дяволчето и го издърпал.
— Хайде, върви си! — рекъл. — Не ми трябва твоята отплата.
— Не, не може — казало дяволчето. — Аз обичам да си стоя на думата. Каквото обещая, изпълнявам го. Тръгвай с мене в града.
— Какво ще правим там?
— Аз ще моря хората, а ти ще ги лекуваш. Отишли в града. Дяволът ще влезе в някоя жена или дъщеря на богаташ, тя ще почне да крее и линее, а селянинът ще отиде и ще каже, че лекува от всякакви болести. Влезе ли при болната, тя ще оздравее. На много места го викали да лекува. Щом се покаже на вратата, дяволчето излизало от болника и той оздравявал тутакси. Много пари напечелил селянинът. Един ден дяволчето му казало:
— Стига ти толкова! Сега си върви в село. С това, което напечели, има да живееш цял живот.
Добре, но оня ми ти селянин, като привикнал да го канят по богатските къщи на обяд и на вечеря и да се разправя все с големци, а те да го ухажват, не искал вече да се връща в село. Дяволчето рекло:
— Ще вляза в царската дъщеря и ще я накарам да се разболее. Да не си посмял да отидеш в двореца, че ще те изям начаса!