— Няма — казал селянинът.
Царската дъщеря се разболяла. Викали всякакви лекари, ала никой не можал да й помогне. Царят обещал на оногова, който успее да излекува княгинята, да му я даде за жена. Надошли лекари отвсякъде, но и тоя път никой не излекувал момата. Най-после казали на царя за селянина.
Войниците намерили селянина и го подкарали към двореца. Извели го пред царя.
— Ето го, царю честити.
— Ти лекар ли си? — попитал го царят.
— Не съм, царю честити.
— Недей ме лъга! Казаха ми, че си излекувал сума жени и моми. Доведоха те да лекуваш дъщеря ми.
— Как ще я излекувам, царю честити, като не съм лекар?
— Както си излекувал другите, така ще излекуваш и нея.
Що да прави клетият селянин? За да си спаси живота, измислил хитрост. Казал на царя, че лекува с магии.
— С каквото щеш, лекувай — отвърнал царят. — Искам да изцериш дъщеря ми — и толкова.
Селянинът заповядал на войниците да се разтичат пред стаята, дето лежала княгинята, да бият тъпани и да викат с все сила: „Злата жена дойде! Злата жена дойде!“
Когато влязъл при княгинята, дяволът го видял и му викнал:
— Не ти ли заповядах да не дохождаш?
— Чакай малко — рекъл селянинът. — Аз дойдох да ти кажа, че моята зла жена е излязла от ямата и е тръгнала да те търси.
Дяволът изскочил от момата, качил се на прозореца, ококорил си очите и почнал да се вслушва. В това време се зачуло думкането на тъпаните: „Злата жена дойде! Злата жена дойде!“
— Кажи ми, що да правя, селяко? — запитал уплашено дяволът. — Къде да се дяна?
— Тичай, скрий се в ямата! Жена ми няма да се върне вече там.
Дяволчето изчезнало и не се вестило вече. Княгинята оздравяла и се омъжила за селянина, а злата жена останала в ямата, дето седи и до ден-днешен.