- Май хванахме рибата на Август на сухо. Здрасти, Жътварю!
- Голиат — измърморвам аз.
Голиат трошачът. Голиат синеубиецът. Голиат дивакът. Мустанга казва, че веднъж счупил в коляното си гръбнака на един лунороден Златен, когато диването решило да му плисне в лицето питието си в Перлен клуб. Тогава майка му подкупила Правосъдника да го отърве само с глоба.
Списъкът на глобите, които е платил за убийства, е по-дълъг от ръката ми от китката до рамото. Сиви, Розови, дори един Виолетов. Но истинската му слава се дължи на убийството на Клавдий ау Август, любимия син и наследник на Архи-Губернатора. Братът на Мустанга.
Братовчедите на Карн кръжат около него. Ау Белона. Всичките родени под синьо-сребристата сигла на орела победител. Влиянието му се простира над цялото Общество. Както и славата на техните оръжия.
Единият е много по-възрастен от мен, по-нисък, но с по-могъщо телосложение - същински дървесен дънер с рус мъх на горния си край. Мъж на трийсет и нещо. Келан - сега си спомням името му. Пълноправен Легат, Рицар на Обществото. И е дошъл тук с братята и братовчедите си заради мен. От тоя направо струи наглост. Той се преструва, че се прозява, докато играе тези игрички от училищния двор.
Страхът бучи в гърдите ми.
Трудно ми е да дишам. И все пак се усмихвам, а пръстите ми танцуват зад гърба ми по комуникационните функции на дейтапада.
- Седмина Белона - изсмивам се аз. - За какво са ти седмина, Карн?
- Ти имаше седем кораба срещу моя единствен - отвръща Карн. - Дошъл съм да си продължим играта. - Той накланя глава. - Да не си помисли, че всичко свърши с унищожението на твоя кораб?
- Играта свърши - казвам. - Ти спечели.
- Спечелих ли, Жътварю? - пита Карн.
- С цената на осемстотин трийсет и трима души.
- Победил е, защото ти си загубил? - пита Кагни. Тя е най-дребна от братовчедите му, двайсет и няколко годишна, улан на бащата на Карн. Тъкмо тя държи моя бръснач, същия, дето ми го подари Мустанга. Изсвистява с него във въздуха.
-Мисля да го задържа. Струва ми се, че никога не съм чувала да си го ползвал. Не че те осъждам. Коварна работа са това бръсначите. Боя се, че липсата на образование и възпитание крие опасности.
-Върви забий юмрука си в твоя братовчед - изричам подигравателно аз. - Трябва да има причина всичките вие, къдрокоси лайна, да си приличате толкова.
-Длъжни ли сме да слушаме джафкането му, Карн? - налапа вой Кагни.
- Аз съм учил Юлиан да лови риба, Жътварю! - обажда се внезапно Келан, Легатът. - Като малък той не го обичаше, защото смяташе, че рибата много я боли. Мислеше го за жестокост. Ето, това е момчето, което твоят господар те накара да убиеш! Ето колко жесток беше той! Е, много велик ли се чувстваш? Колко голям храбрец си въобразяваш, че си?
- Не исках да го убивам.
- Обаче ние искаме да те убием! - избоботва Карн и кимва на братовчедите си. Двамина Белона откършват клони от дърветата и ги подхвърлят на роднините си. Те имат бръсначи, но очевидно възнамеряват да протакат.
- Ако ме убиеш, ще има последици - казвам, докато докосвам дейтапада зад гърба си. - Това не е санкциониран дуел, а аз съм Безподобен. Споразумението ме закриля. Това ще е убийство. Рицарите Олимпийци ще ви преследват. Ще ви изтезават. Ще ви екзекутират.
- Кой е казал нещо за убийство? - пита Карн.
- Ти принадлежиш на Касий - заявява Кагни. Широка усмивка плъзва по лисичето й лице.
- Днес ти си под закрилата на Август - казва Карн. - Неговият избраник. Да те убием, би означавало война. Но никой не тръгва на война заради един незначителен бой.
Кагни предпочита левия си крак. Увредено коляно. Неин братовчед се подпира на пети. Страх го е от мен. Грамадата Карн се изпъчва - значи хич не му дреме какви увреждания мога да му нанеса. Келан се усмихва и стои спокойно. Мразя този тип мъже. Трудно е да ги прецениш. Изчислявам шансовете си. После се сещам за счупената си ръка, за натъртените си ребра и за контузията на окото ми и намалявам тези шансове наполовина.
Страх ме е. Те не могат да ме убият, и аз не мога да ги убия. Не и тук, не и сега. Всички знаем как ще завърши този танц. Ала го танцуваме.
Карн щраква с пръсти и всички вкупом се втурват към мен. Мятам камъка в лицето на Кагни. Тя пада. Втурвам се към Карн с вой на обезумял вълк, изплъзвам се от първия му удар и обсипвам с бясна градушка от удари нервните му центрове, а с лакътя си разкъсвам тъканта на десния му бицепс. Той залита назад, аз се притискам в него и използвам грамадното му тяло като щит пред другите и тоягите им. Избивам тоягата от ръцете на едната братовчедка Белона и я повалям, удряйки я с лакът в слепоочието. После се обръщам и завъртам тоягата към лицето на Карн. Но атаката е отбита. Нещо се стоварва върху тила ми. Цепи се дърво. В скалпа ми се набиват трески. Стоя непоклатимо. Залитам чак когато Карн забива толкова силно лакът в лицето ми, че един зъб изскача.