Не се редуват да ме нападат един по един. Обкръжават ме и ме наказват с майсторско прилагане на тяхното смъртоносно бойно изкуство - крават. Целят се в нерви, в органи. Смогвам да се изправя и удрям няколко от нападателите. Но вече не стоя на крака. Някой стоварва тоягата си върху тялото ми, докато се завъртам, и засяга подребрения нерв. Свличам се на земята като разтопен восък и Карн ме изритва в главата.
Прехапвам си езика по средата.
Топлина изпълва устата ми.
Земята е най-мекото, което усещам.
Давя се със сол.
Кръв и въздух пръсват от устата ми, когато Карн ме ритва в корема, а после и в гърлото.
-Както е казал Лорн ау Аркос, щом трябва само да раниш човека, най-добре убий гордостта му!
Гъргоря и се мъча да си поема дъх.
На мястото на Карн застава Кагни, сяда на гърдите ми и приклещва ръцете ми с колене. Глътвам въздух. Тя ми се усмихва в лицето и се заглежда в линията на косата ми, разтворила устни от възбуда, че доминира над друг човек. Хваща ме за косата и я усуква. Горещият й дъх ухае на мента.
-Какво си имаме тук? - пита тя и издърпва вградения дейтапад от ръката ми. - Проклятие. Извикал е Августовците. Не ми се ще да се бия срещу оная кучка от Юлиите без броня.
- Тогава стига си се туткала! - ръмжи Карн. - Давай!
- Шшт! - прошепва тя, докато се мъча да кажа нещо, и допира нож до устните ми, натиква ми го в устата и тънкият метал изтраква в зъбите ми. - Браво на послушната малка кучка!
После грубо отрязва косата ми.
-Тихо, кротувай. Послушен Жътвар. Послушен.
Кръвта пари очите ми, когато Карн блъсва Кагни от гьрдите ми, сграбчва ме и ме вдига над земята с лявата си ръка. Сгъва десницата си и ругае заради разкъсания си бицепс. Не може да замахне назад, за да нанесе удар, и вместо това ми пуска зъбата усмивка и ми прасва една глава в гърдите, точно в гръдната кост. Целият ми свят се разлюлява. Чува се пращене. Звук от подпалени съчки. От мен се изтръгват хрипове, гъргорене, нечовешки звуци. Карн отново ме фрасва с глава и мята обзетото ми от болка тяло на земята.
Усещам как ме залива топлина и миризмата на пикня се впива в ноздрите ми. Те се смеят, а Карн дъхти в ухото ми:
- Майка ми нареди да ти кажа: просякът никога не може да стане принц. Всеки път, щом се погледнеш в огледалото, си спомняй какво ти причинихме. Спомняй си, че дишаш, защото ние сме го позволили. Спомняй си, че един ден ще ни поднесат сърцето ти на тепсия. Издигнеш ли се ти до небесата чак, в калта ще рухнеш пак!
4.СРИНАТ
Стоя пред своя господар, ала него не го е грижа.
Стените на кабинета са облицовани с дърво, а подът е застлан със старинен килим, взет от железния му праотец от двореца на Земята след рухването на Индийската империя - една от последните велики държави, възправила се срещу Златните. Какъв ли ужас са изпитвали тези родени по естествен път човеци, когато са видели Завоевателите да падат от небето! Човекът - усъвършенстван, ала носещ вериги вместо надежда.
Стоя пред бюрото на Август - скромно изделие от дърво и желязо, точно пред седемстотингодишното кърваво петно, където изискан Златен убиец е отделил главата от тялото на последния индийски император.
Нерон ау Август лениво поглажда лъва, излегнал се до бюрото му. Изглеждат като статуи на близнаци. Зад тях се простира Космосът. Илюминатор гледа към черния мрак - там корабите на Армадата на Скиптъра лежат като гигантски големи, потънали в ужасна дрямка. Минаваме край тях в последната отсечка на триседмичното ни пътуване от Марс.
Август е вперил очи в бюрото си, където върху дървото тече поток от данни.
Струва ми се тъй отдавна, когато той ме заведе на обиколка из Марс, за да ми покаже нашите владения - от латифундиите, където висшеЧервените се трудят над посевите, до обширните полярни пространства, сред които в средновековно усамотение живеят Обсидианите. Тогава той ме покровителстваше, привличаше ме към себе си, учеше ме на каквото го е учил баща му. Аз му бях любимец и само Лето ме превъзхождаше. Сега той е чужд човек, а аз съм срам за него.
Минаха два месеца, откакто Карн ме победи в Академията. Макар и косата ми да израсна отново и счупените ми кости да заздравяха, същото не важи за репутацията ми. И заради това моята служба при АрхиГубернатор Август е в най-добрия случай под въпрос. Всеки ден враговете ми се увеличават. Но тези, новите, предпочитат шушукането пред бръснача.