Все повече се убеждавам, че Синовете на Арес са направили погрешен избор. Не съм създаден за студената война на политиката. Не съм създаден за тънкости. По дяволите, бих скрил момче в търбуха на кон когато си щете, но понятие нямам как да подкупя както трябва някого, та ако ще животът ми да зависи от това.
Из кабинета на АрхиГубернатора се носи нежен, топъл глас, създаден за полуистини.
- Три рафинерии. Два нощни клуба. И два предни полицейски поста на Сивите. Всички са взривени с бомби, откакто напуснахме Марс. Седем нападения, господарю мой. Петдесет и девет смъртни случая със Златни.
Плиний. Строен като саламандър и с кожа гладка като на Розовите. Този Политико не е Безподобен Белязан, дори никога не е учил в Института. Лъщящите му очички надничат иззад мигли, които биха посрамили перата на пауна. Червило в приглушен тон покрива тънките му устни. Косата му е навита и напарфюмирана. Тялото му е тънко, ала мускулесто и приятно, но не много силно на вид под впитата копринена туника.
Едно дете с лекота би пребило този нежен като коте мъж. При пее това той е турял край на цели родове, пускайки слух тук, шегичка там. Неговата власт е от друга порода. Докато аз съм кинетична енергия, той е потенциална.
Чувал съм и че е отговорен за съсипаната ми репутация. Такт дори намекна, че Плиний може да е подсторил Карн за нападението в градината - или най-малкото бе уредил холокамера, за да заснеме мига на моята гордост.
До Плиний стои четвъртият мъж в стаята - Лето. Той е способен улан, десет години по-възрастен от мен, със сплетена на плитки коса и усмивка - полумесец. Освен това е поет с бръснача, един по-млад Лорн ау Аркос според някои. Има вероятност да наследи имотите на Август вместо кръвните наследници на АрхиГубернатора - Мустанга и Чакала. Човекът ми е доста симпатичен.
- Синовете на Арес стават твърде дръзки - мърмори Август.
- Да, господарю мой - примижава Плиний. - Действително те са извършителите на тези деяния.
- Каква друга мравка ни хапе?
- Никаква, доколкото знаем. На планетите обаче съществуват паяци, кърлежи, плъхове. Заложените на безразборни места бомби са груба работа за Арес, такова насилие е нетипично за него. Нямат връзка с модела на технологичен саботаж и пропаганда в профила му. Арес не е непостоянен и затова ми е трудно да повярвам, че тези деяния водят началото си от него.
Август бърчи чело.
- Тогава какво предполагаш?
- Може би съществува друга терористична група, господарю мой. Сред осемнайсет милиарда души, по данните от преброяването, не ми се вярва един-единствен човек да държи монопол върху тероризма. Вероятно дори съществува престъпен синдикат. Трудя се върху база данни, която мога да споделя...
Плиний е прав. Терористичните атаки, поразили Марс и останалите планети, са безсмислени. Танцьора говореше не за мъст, а за справедливост. Тези нападения са дребнави и ужасни - заложени бомби в казарми, магазини за мода, базари, кафенета и ресторанти за висшеЦветни. Арес никога не би ги позволил. Те привличат твърде много погледи при твърде незначителни резултати и предизвикват Златните да действат и да смажат Синовете.
Пращах съобщения до Танцьора чрез холоКутията. И нищо. Само мълчание. Възможно ли е да е мъртъв? Или Арес ме е изоставил заради тази нова стратегия с бомбените нападения?
Плиний се прозява.
- Може би Арес е променил тактиката си. Дявол си е той.
- Ако Арес е мъж - обажда се Лето.
- Интересно! - Август се извърта рязко. - Кое те кара да мислиш, че Арес не е мъж?
- Защо приемаме, че е мъж? Възможно е и да е жена. Доколкото знаем, може и да е група от индивиди, което до голяма степен би обяснило несъгласуваното естество на тези нови атаки. - Лето се обръща и вперва в мен очи. - Ти как мислиш, Дароу?
- Не обърквай Дароу със сложни въпроси! - граква отбранително Плиний. - Кажи го тъй, че отговорът да е „да“ или „не“, та да те разбере! - Плиний ме дарява с най-състрадателната си усмивка и съчувствено ме стиска за рамото. - Зад приятната му усмивка се крие честен и простодушен звяр. Би трябвало да го знаеш.
Стоя там и търпя това.
Той се извръща.
- Във всеки случай, Лето, ти забравяш, че разработихме културата на Червените като силно патриархална. Тяхната идентичност като народ е центрирана около сбора от ресурси, нужни за прокарването на ембрионалното тераформиране на Марс. Физически тежките, изтощителни задачи се извършват от мъже. Задачи, които ние не позволяваме на техните жени да изпълняват, дори и да са по силите им, съгласно Протокола за стратификация. Ето затова не може да е жена, разбра ли - защото никой недодялан Ръждавел не би последвал човек, който никога не е яхал ноктоСонда.