Лето се усмихва хитро.
- Ако Арес е Червен.
Плиний и Август се разсмиват.
- Може да е умопобъркан Виолетов, издигнал своето актьорство до нови висоти - предполага Плиний.
- Или Меден борсов агент, затънал в работата по провинциални данъчни декларации - додава Лето.
- Не! Обсидиан, който, смея да предположа, най-сетне е преодолял своя ужас от технологиите и е развил умения да използва холоКамера? - Плиний се плясва по крака. - Бих дал една от своите Розови само за да видя...
- Драги ми господа, достатъчно! - срязва ги Август, като почуква с пръст по бюрото. Плиний и Лето се ухилват един на друг и се обръщат към него. - Какво препоръчваш, Плиний?
- Разбира се. - Плиний се прокашля. - За разлика от пропагандата и кибератаките им, на тяхната бруталност е лесно да се противопоставим. Дали това е дело на Арес, или не - нека отговорът бъде прост. Нашите отряди от убийци са подготвени за тактически удари по няколко тренировъчни полигона на терористите под повърхността на Марс. Трябва да нападнем веднага. Ако изчакаме, боя се, че Преторианците на Суверена ще поемат нещата в свои ръце. За Лунородените Марс е непонятен. Ще ошлакат всичко.
- Глупакът къса листата. Дивакът сече ствола. Мъдрецът изравя корените. - Август се умълчава. - Това Лорн ау Аркос някога го каза на баща ми. Тези думи са издялани в Залата на мечовете в Нова Тива. Нападението над тренировъчни полигони няма да постигне нищо освен напълването на холоМрежата с красиви взривове. Политическите игри ме отегчават. Стратегията ни трябва да се промени. С всяка избухнала бомба на Суверена все повече й омръзва моят начин на управление.
- Ти властваш на Марс - отбелязва Лето. - А не на Венера или Земята. Нашата планета не е мирна. Какво очаква тя?
- Резултати.
- Какво си наумил, господарю мой? — пита Плиний.
- Възнамерявам да отровя корените на Арес. Искам бомбохвъргачи самоубийци, а не Сиви. Намерете най-грозните и най-ужасните Червени на Марс, вземете семействата им за заложници и заплашете да избиете синовете и дъщерите им, ако бащите не се подчинят на нашите заповеди. Съсредоточете се върху бомбохвъргачите самоубийци в областите, населени с голям процент младежи, както и в две подбрани мини. Никакви жени бомбохвъргачи. Искам социално разделение. Жени срещу насилието.
Колко малко струва тук животът. Само думи, изречени във въздуха.
- В градските райони също - продължава той. - Не само Кафяви и Червени миньори и селскостопански работници. Искам мъртви Сини и Зелени деца в училища или в аркади до изписаните символи на Синовете на Арес. Тогава ще видим дали и други Цветове още пеят песента на онова девойче, кръвогадно проклятие да го стигне дано!
Сърцето ми пропуска удар. Песента на Ео е стигнала по-далеч, отколкото тя е мечтала, достигнала е холоМрежата и се е разнесла из Слънчевата система, споделена над един милиард пъти благодарение на анархистични хакерски групи. Отново и отново се боя, че ще ме разпознаят. Може би някой Златен ще се разрови из архивите и ще открие, че съпругът на Ео се е казвал Дароу. Но дори и аз вече мъчно разпознавам онова бледо и хърбаво като скелет момче. А колкото до имената... Истински архиви за имената на нисшеЧервените не съществуват. Аз имах прикрепен номер, даден ми от някакъв си надут Меден администратор. L17L6363. И на L17L6363 му метнаха примката на шията, той увисна на въжето и умря, а после тялото му бе откраднато от неизвестен извършител и вероятно погребано в недрата на мините.
- Възнамеряваш да изолираш Червените от останалите Цветове, а после да изолираш Синовете от Червените - усмихва се Плиний. - Господарю мой, понякога се чудя защо ли изобщо съм ти нужен.
- Не се дръж снизходително към мен, Плиний. Това е под достойнството и на двама ни.
Плиний се покланя.
- Действително. Поднасям извинения, господарю мой.
Август отново поглежда Лето.
- Гърчиш се като кутре.
- Безпокоя се, че това ще влоши положението - мръщи се Лето. - В момента Синовете ни създават неприятности, така е. Но надали са най-тежката напаст за нас. Ако го сторим, може да налеем масло в огъня. Още по-зле - и ние ще носим същата вина като Синовете. Терористи.
- Вина не съществува. - Плиний лениво поглежда поток от данни в дейтапада си. - Не и когато съдията си ти.
Лето не е доволен.
- Господарю мой, нашият императив за власт съществува, защото ние сме най-пригодни да ръководим човечеството. Ние сме Платоновите царе философи. Нашата кауза е редът. Ние осигуряваме стабилност. Синовете са анархисти. Тяхна кауза е хаосът. Това трябва да използваме като наше оръжие. Не Сиви в нощта и бомбохвъргачи сред децата.