- Трябва да се стремим към по-висока цел? - пита Плиний.
- Да! Може би да разработим медийна кампания срещу Синовете. Дароу, не си ли съгласен?
Отново не отговарям. Не и докато АрхиГубернаторът не признае присъствието ми. Той не цени безочливостта и непристойното държание - освен ако няма полза от тях.
- Идеализъм - въздъхва Плиний. - Възхитителен у младите, макар да е заблуда.
- Внимавай, като говориш отвисоко на мен, Политико! -изръмжава Лето и оглежда самодоволно ухиленото лице на Плиний за липсващия белег на Безподобните.
- Планът ти не бива да е толкова брутален, АрхиГубернаторе. Това ми е мисълта.
- Бруталност. - Август оставя думата да увисне във въздуха. - Тя не е нито добра, нито лоша. Това е просто прилагателно към нещо, в този случай - към действие. Онова, което трябва да анализираш, е природата на действието. Добро или зло е да спреш терористи, които взривяват с бомби невинни хора?
- Добро. Предполагам.
- Тогава какво значение имат нашите методи, стига да причиним вреда на по-малко невинни, отколкото те биха увредили, ако все така им позволяваме да съществуват? - Август сбира дългопръстите си длани. - Но в основата си този въпрос не е философски, а политически. Заплахата не са Синовете на Арес. Със сигурност не са. Те са само оръжие на политическите ни врагове, а именно Белона, и го използват като оправдание на твърденията си, че аз не мога да контролирам Марс. Къдравелковците вече търсят как да ме лишат от губернаторския пост. Както знаеш, единствено Суверенът притежава власт да ме свали от него дори и без гласуване от Сената. Ако тя пожелае, може да даде Марс на друг род - на Белона, на нашите съюзници Юлиите, дори и на род, който не е от Марс. Никой от тези родове не би управлявал Марс толкова добре като мен. А когато Марс се управлява добре, има полза за всички - и висши, и нисши. Не съм деспот. Но един баща трябва да издърпа ушите на децата си, ако те се опитват да подпалят къщата му. Ако се налага да убия няколко хиляди души за благото на мнозинството, за да тече свободно хелий-3 и гражданите на тази планета все тъй да живеят в свят, неразрушен от война, то ще го сторя! Което ни довежда до Дароу ау Андромед. - Сега, след като току-що е заповядал да умъртвят хиляди невинни, срещам студения му поглед и не мога да сдържа потръпването, когато у мен се надига черна омраза. Навеждам глава любезно и почтително.
- Господарю мой! Ти ме призова?
- Да. И пребиваването ти тук ще е кратко. Играх гамбит, когато те взех от Института и те назначих на служба при мен. Знаеш ли това?
-Да.
- Смятах достойнствата ти за задоволителни и намирах съперничеството ти с Касий ау Белона за забавна надпревара между ученици. Но кръвната вражда, обявена помежду ви, се превърна... - той хвърля поглед към Плиний - в бреме за моите интереси, както икономически, тъй и политически. Бяха претърпени значителни загуби вследствие покачването на тарифите за Ядрото, където се разполагат поддръжниците на Белона. Родове се колебаят да изпълняват задълженията си по сделки, сключени преди години на масата за преговори. Затова в знак на помирение с тези оскърбени партньори аз реших да продам твоя договор на друг род.
Вътрешно изтръпвам.
- Господарю мой... - опитвам да се намеся. Това не бива да се случва. Ако той ме лиши от мястото ми, близо три години труд ще отидат на вятъра. - Позволете да...
- Не позволявам. - Той отваря едно чекмедже и лениво подхвърля парче месо на своя лъв. Лъвът чака Август да щракне с пръсти, преди да го заръфа. - Решението бе взето преди месец. Няма полза от излишни думи. Не съм Живака, който договаря цената на литиеви фючърси. Плиний...
- Подробностите са доста елементарни, Дароу, тъй че ще са лесни за схващане. - Плиний не е откъсвал очи от мен. -АрхиГубернаторът бе прекомерно любезен да ти даде предупреждение за прекратяването на договора ти, както се постановява в него.
- В договора ми пише, че трябва да получа предупреждение шест месеца по-рано.
- Ако си спомняш член осми, параграф трети, алинея четвърта, трябва да получиш шестмесечно предупреждение, ocвен в случай че не успееш да действаш както подобава на улан от... почитаемия Дом Август.
- Това шега ли е? - поглеждам към Лето и Август.
- Да виждаш да се смеем? - пита превзето Плиний. - Не? Дори не се подсмиваме и не се кискаме?
- От всички улани аз се класирах втори в Академията! Вие дори не издържахте в Института!
- Ах, не е заради това! Ти се справи... прилично.
- Тогава за какво?
- Заради постоянното ти присъствие в холо токшоутата.
- Никога не съм се появявал по холото! Та аз дори не го гледам!