Всички вперват очи в мен.
- Така мисля - казвам. - Но не мога да се свържа с нея и нито един комуникатор. Тъй или иначе, трябва да побързаме, Ако тя е жива и взриви генераторите, за да могат да кацнат нашите подкрепления, щитът ще падне и Суверенът ще има много време да избяга. В момента е затворена натясно.
Севро кимва. Малкото Чакълче му помага да се изправи. Дребната Паламида - тя едва стига до слънчевия сплит на Рагнар - го вижда с бръснач в ръка, докато освобождава поредния Обсидиан от безполезната звездна Черупка.
- Хвърли това! - крясва тя.
Рагнар го пуска и ме поглежда, обзет от странна паника. Правя му знак да изчака.
След като проверяваме скафандрите на падналите на брега, вече знаем броя на убитите и той е толкова опустошителен, че Севро се отдалечава. Бурена е мъртъв. Гнилогърбия е мъртъв. Харпията умря още преди да кацнем. И много от новобранците са мъртви. Останали са само Паламидата, Клоуна, Шибаната мутра и Чакълчето. Единайсет от първоначалните петдесет Обсидианови са оцелели.
Чакълчето и Клоуна докосват лицето на Бурена, еднаквите им „гребени“ са полепнали по главите им, докато дъждът мокри всички ни. Чакълчето дере гърдите му, малките й ръце го удрят по сърцето, сякаш това ще го върне. Паламидата я хваща и я издърпва, а Клоуна изправя с кал „гребена“ на Бурена, същия като техните, в смъртта. Севро не може да гледа. Отивам и заставам до него.
- Бърках за войната - казва той.
- Без теб не мога да го направя. - И след миг на отчаяние додавам: - С мен ли си? Севро?
Той се дръпва назад, избърсва носа и омазва лицето си с кал. Сълзите прокарват бразди в нея, а той ме поглежда и изговаря с глас, изтънял като на дете:
- Винаги.
41.
АХИЛ
Няма време за скръб. Войниците ми са намалели десетократно и въпреки това пак трябва да се разделим. Армията ми извън града се хвърля върху непревземаемите стени и очаква помощ отвътре. Досега не са я получили. Моите Легати ще чакат сигнала ми и ще се питат дали съм загинал. Заради мълвата можем да загубим битката.
Изпращам Рагнар заедно с останалите от Обсидиановите да отвори една от портите в стената на моите Легати, които ни чакат заедно с хиляди Сиви и Обсидианови в резерв.
- Не ти давам Златни - казвам на Рагнар. - Разбираш ли какво значи това?
- Разбирам.
- Това може да бъде начало - казвам тихо. Навеждам се и вдигам от калта захвърлен бръснач. - Дълг на човека е сам да избира съдбата си. Избери своята. - Подавам му бръснача.
Рагнар поглежда назад към Обсидиановите. Броните им са очукани след изваждането от скафандрите. И са целите в кал. По-дребни от него. Някои са жилави и мълчаливи. Други - грамади, и пристъпват от крак на крак от нетърпение. Всички тези черни очи и бели коси. Въоръжават се с оръжия, взети от убитите от мен Сиви и Обсидианови. Не са достатъчни за всички, а ако се натъкнат на Златни, въобще няма да са от полза.
Рагнар прави своя избор. Той протяга ръка. Виещите се подготвят зад гърба ми. Паламидата все още го оглежда злобно.
- Избирам да те последвам - казва той. - И избирам да ги поведа.
Пъхам бръснача в ръката му.
- Дароу! - ахва Паламидата. - Какво правиш?
- Млък! - сопва и се Севро.
- Той не може да постъпи така! - Паламидата се втурва напред с тежка стъпка и се опитва да изтръгне бръснача от ръката на Рагнар. Той не го пуска. - Откажи се! Роб! Дай ми бръснача! - Тя вади собствения си бръснач. - Дай ми го или ще отрежа ръката, която го държи!
- Тогава аз ще те посека, Паламидо! - усмихва се презрително Севро.
- Севро? - Паламидата притичва обратно до него с широко разтворени очи. Поглежда мен, останалите Виещи, които стоят и мълчат, защото не са сигурни какво се е случило току-що. - Да не полудяхте? Той няма право! Това е наше! Той не го...
- Заслужава? - пита Севро. - Коя си ти, че да го решаваш?
- Аз съм Златна! - крясва тя. - Клоун, Чакълче...
Чакълчето остава безмълвна. Клоуна накланя глава.
- Дароу,какво е това?
- Това е моята армия - казвам. - Спомняш си Института. Спомняш си как съм готов на всичко за тези, които ме следват. Как не приемам съюз с роби. Защо сега се изненадваш от това? Защото е в реалния живот ли?
- Хлъзгав е тоя път, това е. - Клоуна оглежда бушуващата около нас война. - Дори и тук.
- Прав си. Така е. - Навеждам се и намирам още един бръснач, захвърлен в калта. Него подхвърлям на друга Обсидианова, на вид гаднярка и два пъти по-дребна от мен. Тя го хваща, все едно е змия, и ме поглежда със страх. Те са възпитани във вярата, че ние сме богове. Все едно да ти връчат чука на Тор... аз как бих го държал? Севро минава през труповете и намира още няколко бръснача. Подхвърля ги на Обсидиановите.