- Да не се порежете - предупреждава той.
- Разчитам на вас. Давайте! - казвам им аз. Те хукват и изчезват в сгъстяващия се мрак към задната страна на колосалната стена. Обръщам се пак към Виещите: - Има ли проблем?
Всички бързат да поклатят глави освен Паламидата.
- Паламидо? - пита Севро.
Клоуна я сръчква. И тя неохотно поклаща глава.
- Няма проблеми.
Проблем има. След тази случка тя няма да ме последва. Вече усещам как приятелите ми се отвръщат от мен. А те не знаят дори и частица от истината. Но това е проблем, който ще остане за друг ден.
Трябва да действаме бързо. Но разполагаме само с един чифт работещи гравиБотуши за всички ни. Давам ги на Севро. Опитваме дали той може да ни вдигне, както аз издигнах Виещите на Олимп, но щом се хващаме един за друг, а после се залавяме за ботушите, те започват да пращят и да хвърлят искри. Могат да понесат само неговата тежест. Повредили са се някак при боя и спасяването. Кърваво проклятие!
Значи, пеша. И не бива да се бавим.
Посочвам пластината с Откат на извадилите късмет да разполагат с такава след ампутацията на звездните Черупки.
- Сваляй бронята!
- Какво? - измърморва Паламидата.
- Сваляй. Бронята. Без скарабКожата.
- Без броня срещу Преторианци? - надава вопъл Паламидата. - Всички ли искаш да измрем?
- Трябва да действаме бързо. Ако щитът падне, преди да стигнем до Цитаделата, Суверенът ще се измъкне. Ако не я заловим, тя ще има шанс да се прегрупира. Ще се присъедини към своя Властелин на пепелта. Ще призове цялото Общество и те ще дойдат тук, десетократно повече от нас, за да ни смажат. Ще спечелим битката и ще изгубим войната.
- Но ако я пленим... - изръмжава Севро и застава до мен.
- Говорим за Суверена - казва Клоуна. - Тя ще разполага с Рицари Олимпийци, Преторианци...
- Е, и? - пита Севро. - Ние пък разполагаме с нас.
- Шестима сме. - Клоуна свива смутено рамене, когато се вторачваме в него. - Само си мислех, че някой трябва да го изтъкне.
- Имаме да бием петнайсет километра път пеша - казвам. Те кимват. - С моето темпо. - Тогава те се споглеждат тревожно и започват да свалят броните си. - Ако изостанете, намерете си скривалища.
Една трета от земното грави. Тела в примна форма. Трудно ще е. Особено с моята ръка, разкъсана от собствения ми бръснач.
Севро се нагласява до мен, докато Виещите смъкват доспехите си. Долавям ужаса им в дрънченето на оръжията и на отстраняваните с треперещи ръце брони, виждам го в трескавите движения, с които натъркват лицата си с кал, за да ги почернят.
- Те са с теб от самото начало, Дароу. - Севро се оглежда наоколо към попиления от бурята парк, към далечната Цитадела и сиянието на прелитащите кораби. - Вече сме на половината на това, което бяхме, когато те взехме от Луната. Може и да си заменил Пакс с Рагнар, но тях не можеш да замениш. Нито пък мен.
- Мислех, че си с мен.
- Аз съм твоята съвест. Вървя навсякъде подир задника ти. Така че не бъди лайнар.
- Отбелязано. Следвайте ме! - провиквам се.
Потегляме мълчаливо, вече без брони. С нас са само бръсначите и скарабКожите ни. Вместо гравиБотуши сме обути с долни обуща с гумени подметки. Вървим покрай реката и оставяме стената зад гърба си. Търчим през акри тревисти паркове и гори, разделящи стената от града, докато механизираната война бушува в далечината. Кораби прелитат с рев, разтърсват клоните на дърветата и листата им капят. Далеч вдясно от нас проблясват наземни трамваи и превозват войници до фронта.
В далечината светват взривове.
Облаци покриват небето под грамадния щит, покриващ града. Вътре в облаците пламтят експлозии.
Мустанга, ако е жива, вече наближава генераторите на щита. Можем само да се молим да не намерят нейния малък отряд. Ако Касий или ловците му я открият...
С неравномерно темпо покриваме петнайсет километра и спринт. Болка пронизва страната ми. Мускулите жадуват за кислород. А дясната ръка боли от кървавата куршумена рана в бицепса и кървящите разрези по него и по китката. Изгълтах половин пакет стимове и мога да я използвам. Болката не заслепява. Съсредоточава ме. Пречи ми да мисля за загиналите.
Когато стигаме края на гората, не спираме за почивка, а се втурваме по павираните улици на търговския район, минаваме напряко през сгради, издигащи се километър нагоре в небето. Тичаме през опустели нисши Райони, през базара, където лъкатушни коридори ни водят през изровени улици и стени, покрити с графити. От време на време някой Кафяв, Розов или Червен побягва от пътя ни или се втренчва в нас през прозорец или от някоя забутана уличка. Дори и тук, в центъра на тяхното царство, виждам графити, изобразяващи смъртта на Ео. Косата й пламти като поразените изтребители, прорязващи небето над прозрачните щитове на Егия. Някой се издрайфа зад мен. Повръщат непрекъснато. Вонята на жлъчка пътува заедно с нас.